Арабинът потръпна под натиска на острието.
— Не знам за такова момче…
— Много добре знаеш. Онова с червената коса — прекъсна го Том.
Ал Ауф изви устни в подигравателна усмивка.
— За какво ти е Ал Амхара, Червения? — попита той и в погледа му светна страшна омраза. — Да не ти е любовник?
Сабята потрепери в ръката на Том.
— Ал Амхара ми е брат.
— Много си закъснял тогава — злорадо изрече Ал Ауф. — Той е вече на място, където не можеш го намери!
Том усети как някакви стоманени клещи стягат гърдите му. Започна да се задушава. Дориан бе мъртъв.
— Лъжеш. — Непоносима болка му пречеше да намира нужните арабски думи. — Знам, че е тук! Видях го със собствените си очи. Ще го открия!
— Не е на острова. Търси колкото си щеш. — Ал Ауф се смееше с див неестествен глас.
Том престана да натиска върха на сабята. Вторачи се в тъмните очи на арабина и в главата му нахлу безреден рояк мисли.
— Не! — не искаше да повярва Том. — Скрил си го някъде. Лъжеш! — Но нещо в поведението на Ал Ауф показваше, че говори истината. Разбра, че са загубили малкия Дори и постепенно празнотата, оставена от него в сърцето му, започна да се пълни с черна безнадеждност.
Свали сабята от гърлото на Ал Ауф и се извърна. Тръгна към вратата, решен да прерови всяка педя земя по острова, макар и само за да не стои на едно място.
Ал Ауф беше така смаян, че за миг остана замръзнал на мястото си. После пусна ранената ръка и плъзна другата към дръжката на извития нож, затъкнат в златоткания пояс. Лъскавото криво острие издаде слаб стържещ звук при изваждането от канията.
Том не бе позволил на страданието да го завладее дотам, че да не чуе зловещия звук. Обърна се рязко и видя хвърлилия се напред Ал Ауф, вдигнал високо над главата си кривия нож, с намерение да го забие в гърба му. Пред такова коварство, отчаянието на Том се превърна в бесен гняв. Той вдигна сабя, за да спре атаката и я опря в гръдната кост на нападателя. Отплеснатото острие се хлъзна покрай едно ребро, прониза сърцето и белия дроб и потръпна в ръката на Том, опряло в гръбначния стълб.
Ал Ауф замръзна и ножът падна от ръката му. Задрънча по плочника, а омразата в черните очи на корсаря угасна. Том вдигна обут в ботуш крак към гърдите му и го ритна назад, като в същото време изтегли окървавеното острие на сабята си.
Ал Ауф падна на колене и главата му клюмна напред, но гневът на Том още не се бе уталожил. Той вдигна високо сабята и я стовари с цялата сила на раменете, ръката и китката си така, че острието изсвистя и падна върху врата на пирата. Главата се отдели от бликналия врат, тупна меко на пода и се търкулна в краката на Том.
Той се взря в лицето на Ал Ауф. Тъмните очи бяха широко отворени и страшни. Устните се отвориха, сякаш щеше да проговори, но след това клепачите трепнаха, блясъкът си отиде от очите, те помътняха, а долната челюст увисна.
— Добра работа! — обади се Аболи от прага. Влезе в стаята и свали арабската роба. Просна дрехата на пода и вдигна за косите отрязаната глава.
Под погледа на Том, уви главата на Ал Ауф в нея. Никакви чувства не тревожеха душата му, докато гледаше кръвта да капе от гънките на вързопа. Аболи се изправи и метна на рамо отвратителния си товар.
— Ще я занесем на баща ти. Тая глава ще му спечели баронска титла, когато я представи пред надзорниците на достопочтената Компания в Лондон.
С гола сабя в ръка, Том тръгна като сомнамбул подире му през коридора и излезе на дневна светлина. Не изпитваше нищо друго, освен смазващата тежест, че е загубил Дориан завинаги.
60.
Том си проби път през възбудената тълпа моряци, която вилнееше из коридорите и вътрешните помещения на цитаделата. Те се смееха гръмогласно и си подвикваха радостни закачки, докато претърсваха сградата. От време на време надаваха весел вик, открили поредния сврян в някой ъгъл арабин, когото тутакси извличаха на двора.
Събличаха пленниците голи — моряците бързо разбраха, колко лесно може да се скрие нож в безбройните гънки на арабската дреха. По същия начин постъпиха и с жените. Плененото оръжие бе струпано на купчина насред двора, а ценностите — кесиите на мъжете и златните украшения на жените — хвърляха върху специално постлано на земята платнище.
Така обработени пленниците отвеждаха до северната стена на крепостта, за да се присъединят към коленичилата вече там кафява редица техни другари по съдба, охранявана от засмени моряци, с голи саби и запънати пистолети в ръце.
Том приближи редицата и си избра един арабин. Независимо от голотата си, мъжът имаше благородна осанка и интелигентен, горд поглед.