Дори и в този ранен час, пристанището вреше и кипеше от оживена дейност около закотвените в него френски военни кораби. С помощта на далекогледа Том видя петнадесет трипалубника с по осемдесет оръдия всеки и неизброимо множество по-малки съдове. Много от корабите нямаха реи и по палубите им сновяха майстори.
По брега също се забелязваше суматоха и когато слънцето се надигна от утринната мараня, те видяха роти войници да навлизат в града по пътя от Париж. Слънчевите лъчи се отразяваха от байонетите на мускетите, а лентите и перата на триъгълните им шапки се развяваха и подскачаха на всяка крачка. Дълъг обоз се друсаше подире им по разбития път.
Малко по-късно, откъм града изскочи кавалерийски ескадрон в златоткани куртки, сини пелерини и излъскани черни ботуши. За един миг, в който сърцето му спря, Том си помисли, че идват право към скривалището им. Отдъхна си с облекчение, когато на кръстопътя завиха на юг, по един път с тополи от двете страни и запрашиха към Онфльор.
Когато слънцето се изкачи още, а ниските облаци се разнесоха, светлината стана достатъчно силна, Том да започне своето проучване. Между военните кораби се виждаха десетки малки съдове. Някои бяха баржи и лихтери, които прекарваха стоки и хора до големите кораби. Една баржа, развяла предупредителни флагове и нагазила дълбоко, под тежестта на многобройни бурета с барут, бавно приближаваше трипалубните кораби.
Други съдове бяха привързани към кея или към безразборно хвърлените си котви из залива. Много от тях бяха с по една мачта и две триъгълни платна. При по-малките съдове, този нов вид платна имаха известни преимущества пред традиционното правоъгълно платно и ставаха все по-популярни във всички модерни флоти. Те се обслужваха от по-малък брой хора и бяха по-бързоходни. Много често ги използваха като разузнавателни и спомагателни съдове към военните ескадри. Почти непрекъснат поток от такива и други лодки усърдно сновеше навън и навътре в пристанището, като всички внимаваха да не се отдалечат от брега за да не привлекат вниманието на английския кралски флот. Той бе блокирал главните френски пристанища в Канала, изчаквайки военните кораби да излязат от тях. Към средата на Канала Том мерна връх от английско платно. Там някъде се бе притаил и „Гарванът“ в очакване на нощта, когато щеше да дойде да ги прибере от плитчината.
Том заряза корабоплаването в Канала и насочи вниманието си към по-малките съдове в пристанището. Повечето бяха доста по-големи от „Гарвана“, а някои имаха на борда си леки оръдия. Набеляза си десетина, които можеха да му свършат работа, но после започна да ги отхвърля един по един, откривайки недостатъците им. Някои бяха в лошо състояние, други ставаха само за каботажно плаване и не биха издържали дълго пътешествие в бурни води, трети нямаха възможност да вземат на борда си товара и хората, от които имаше нужда.
По пладне, легнали по корем на топлия пясък, двамата с Люк обядваха с хляб, шунка и варени яйца, като си подаваха един на друг манерка с бира. Том се мъчеше да не пада духом, но тук май нямаше онова, което им бе нужно.
Когато слънцето започна да се спуска към хоризонта, той се спря на два от проучените десетки кораби. После единият от тях вдигна главното платно и излезе в морето, като му остави едничка възможност — неописуемо мърляв стар катер, който видимо помнеше по-добри времена.
— Този ще е — реши неохотно Том и двамата събраха нещата си, готови да потеглят назад, щом падне мрак. Изведнъж Том сграби Люк за ръката и посочи на север.
— Ето го! — възбудено извика той.
Елегантен и бърз като хрътка, иззад носа долетя едномачтов кораб, смени красиво галса и влезе в пристанището.
— Вижте го само! Натоварен е тежко — това личи от ватерлинията — и въпреки това може да вдигне петнадесет възела и с миша пръдня в платната — прошепна Люк, запленен от невижданата красота. Палубата бе гладка — без предна или кърмова надстройка. Единствената, съразмерна с дължината на корпуса мачта, бе леко наклонена назад. Според преценката на Том, дълъг бе около петдесет фута.