— Мисля, че подценяваш омразата на брат си, Кортни — забеляза Чайлдс и отново нахлузи перуката на бръснатата си глава. — Няма значение кой прав, кой крив. След като човек с моето положение… бих могъл да кажа, с известно влияние… не иска да си разваля отношенията с него, какво остава за теб, лишен от наследство по-млад брат? — Чайлдс помълча малко и добави замислено: — Никога не съм срещал такава злоба, такава необуздана жлъч у когото и да било.
През останалата част от пътя до „Бомбай хаус“ мълчаха. Когато минаха през портата, Чайлдс извика на кочияша:
— Откарай ни в конюшните, не пред парадния вход!
Слезли от каретата в двора на конюшните, лорд Чайлдс вкара Том в главната сграда през малка вратичка.
— Знам, че брат ти е разпратил шпиони да те търсят. Най-добре е да не научава за днешната ни среща.
Том бързаше подир Чайлдс през безкраен лабиринт от коридори и стълбища, докато накрая се намери в малък кабинет с окичени с гоблени стени и голямо, потънало в позлата и украшения писалище по средата. Чайлдс му даде знак да седне в креслото до него и зарови в купчината документи на писалището.
— Това е ордера от продажбата на товара от „Лястовицата“ на Адмиралтейството. — Подаде го на Том. — Както ще видиш, отчислил съм обичайните посреднически такси.
— Двадесет процента! — възкликна смаян Том.
— Така е прието — сухо отбеляза Чайлдс. — Ако си дадеш труд отново да прочетеш нашето споразумение, сам ще се убедиш. Предвидено е в петнадесета точка.
Том махна с ръка.
— А за самия кораб? И от неговата ли стойност ще вземете двадесет на сто.
Започнаха да се пазарят и Том бързо разбра, защо лорд Чайлдс се е издигнал така високо в света на търговията. Обзе го потискащото усещане, че се е изправил срещу фехтувач, който го превъзхожда с няколко класи. В един момент Чайлдс помоли за извинение и остави Том насаме толкова дълго, че той започна да се върти притеснено в креслото си, а после стана и закръстосва помещението.
Междувременно в съседната стая Чайлдс бързо пишеше върху пергамент дълго послание. Докато го ръсеше с пясък и навиваше на руло, каза на секретаря:
— Изпрати Барнс при мене!
Когато кочияшът се изправи срещу му, той каза:
— Барнс, това е писмо за лорд Кортни в Камарата. Трябва да му го предадеш лично. Въпросът е на живот и смърт.
— Слушам, милорд!
— Когато се върнеш, ще откараш моя гост и слугата му до кея при Тауър. Само че, не направо. Най-напред… — Чайлдс му даде точни инструкции и като свърши, попита: — Разбра ли ме, Барнс?
— Напълно, милорд.
Чайлдс се втурна обратно в кабинета, където чакаше Том и помоли за извинение:
— Прости ми, но имаше някои дела, които не можеха да чакат. — Той радушно потупа госта си по рамото. — А сега, да се върнем към деловата част.
До към средата на следобеда Том установи, че разполага с документ за собственост на „Лястовицата“, но няма да получи нищо от стойността на товара му. Освен това, Никълъс Чайлдс поиска и двадесет и пет процента от всяка бъдеща плячка, завладяна по силата на мандата, който той бе осигурил. Том си даваше сметка, че не е нещо повече от пиле в лапите на старата лисица Чайлдс, но продължи да се съпротивлява упорито.
Единственото му предимство беше, че лордът не бе виждал „Лястовицата“, а описанието което получи, не отговаряше много точно на действителността, така че алчността му остана приспана. Освен това Чайлдс нямаше какво да прави с такъв малък съд и Том усети желанието му да се отърве от него. Упорито отстояваше позициите си и в крайна сметка Чайлдс се отказа от прекомерните претенции и прие да предостави правото на собственост върху кораба, свободно от всякакви юридически тежести. В замяна получаваше правата върху целия товар.
Чайлдс изглеждаше много доволен от това споразумение, както и следваше да бъде, според нерадостната преценка на Том. Чудеше се, как ще обясни на хората, участвали в операцията по завладяване на „Лястовицата“ в Кале, че няма да получат никакъв монетен израз на благодарност за усилията си.
— Би било много разумно от твоя страна, Кортни, ако напуснеш Англия час по-скоро и стоиш възможно по-далеч от нея, докато брат ти забрави за теб — каза Чайлдс с великодушна усмивка. — Предлагам ти, да помислиш за кожата си, защото ситуацията е много опасна.
В този момент на вратата се почука и след нареждане от страна на Чайлдс, в кабинета се появи секретарят му.