— Не! Стражата е по петите ни — спря го Том. — Налага се да отплаваме до час. Отливът вече започна. Трябва да се възползваме от най-голямата му сила.
— Работата долу не е приключена — предупреди го Нед.
— Знам — отвърна Том. — Ще потърсим някое безопасно пристанище по южното крайбрежие и ще я довършим там. Не можем да използваме Плимут — много е близо до дома. Там е първото място, където ще ни търсят. Доктор Рейнолдс живее в Каус на остров Уайт. Това е далеч в морето. Приставите няма да ни потърсят там веднага. Ще можем да извикаме хората, които са ни необходими и да довършим подготовката си за плаването към Добра Надежда.
Изправи се с мъка на крака.
— Къде е Люк Джарвис?
— На брега с жената и хлапетата — отвърна Нед.
— Прати да го извикат.
Люк се появи още сънен. Том му обясни набързо какво е положението, как Чайлдс е прибрал цялата плячка и колко е важно, веднага да отпрашат надолу по течението.
— Знам, че ти дължа твоя пай от плячката и „Лястовицата“, но в момента не мога да платя. Ще ти подпиша разписка за тоя дълг. Може и никога повече кракът ми да не стъпи в Англия, но веднага щом намеря парите, ще ти ги пратя.
— Не! — Люк се бе събудил напълно, докато Том правеше преглед на положението. — Не мога да Ви се доверя за такава голяма сума. — Гласът му беше дрезгав. Том се вторачи в него, не намирайки думи, но лицето на Люк изведнъж се отпусна в усмивка. — Ще трябва да дойда с Вас, та да съм сигурен за парите си.
— Май не разбираш — грубо каза Том. — Аз отивам към Африка.
— Винаги съм мечтал да си хапна кокосови орехи — отвърна Люк. — Трябва ми една минута, да си събера партакешите, капитане. Не тръгвайте без мен!
Том отказа да слезе в недовършената си каюта и Аболи му сложи един сламеник на откритата палуба с балдахин отгоре, та да го пази от мъглата. След десет минути Нед дойде при него с думите:
— Корабът е готов да вдигне платна, капитане.
— Къде е Люк Джарвис? — попита Том.
— Трябва да се появи всеки миг… — започна Нед, но бе спрян насред изречението от ужасяващ женски писък в нощта. Всички се стреснаха и посегнаха към оръжията си, а по дървеното кейче се появиха две тичащи фигури.
— Това са само Люк — каза с облекчение Алф Уилсън — и госпожата му след него. По-добре да тръгваме. Може да ни направи някоя беля.
— Отблъсквайте! — викна Люк от средата на кейчето. — Сатаната е по петите ми.
Отблъснаха от кея и хванаха фаловете. „Лястовицата“ се дръпна в реката. Люк спринтира последните няколко ярда с опасно скъсяващата дистанцията съпруга отзад. Тя пищеше от ярост и размахваше дълга тояга. Люк се хвърли през разстоянието, отделящо кораба от кея.
— Люк Джарвис! Веднага да се връщаш! Не можеш да ме изоставиш с тая пасмина копелдаци, дето ги наплоди в корема ми, без пукнат грош, та да ги храня и обличам. Няма да ти позволя да ми избягаш в Африка, за да клатиш ония черни диви пачаври.
— Сбогом, гълъбицата ми — отзова се Джарвис, окуражен от двадесетте фута вода, отделящи го вече от любимата. Прати й въздушна целувка. — Ще се видим пак след три години, или четири, а може и повече.
— Какво ще стане с мене и невинните ми дечица? — зави съпругата, обърнала друга страница. — Нямаш ли капка жалост? — Тя избухна в сърцераздирателен плач.
— Продай „Гарвана“ — викна Люк в отговор. — Ще стигне за тебе и цялото ти котило за двайсет години.
— Няма да те чакам, Люк Джарвис — отново смени тона жената. — Мъже, готови да заемат мястото ти в леглото, колкото щеш.
— Смели мъже ще да са тия. — Люк размаха шапка над главата си. — Заслужават те много повече от мене, малкото ми мушкато.
87.
Пуснаха котва на половин миля нагоре по течението на река Медина, недалеч от Каус. По заповед на Том, Нед бе наредил да се заличи френското име на кораба, но новото още не беше изписано. Той не изпъкваше с нищо, на фона на останалите неголеми съдове, закотвени из реката. Всички членове на екипажа бяха задължени да не говорят с никой външен човек относно произхода и крайното назначение на кораба.
Доктор Рейнолдс дойде на борда веднага щом получи съобщението. Извади куршума, докато Том лежеше върху скара в новата си мъничка каюта. Аболи го държеше за ръцете, а Алф Уилсън — за краката. Рейнолдс намери мекото оловно топче още при първия разрез и го измъкна от подутата възпалена плът като костилка от слива. По повърхността му блестеше драскотина от досега с реброто на Том.
После, докато пациентът се гърчеше и потеше върху скарата, той проучи канала, оставен от куршума от външната страна на гръдната клетка.