— Ще направим всичко, което е по силите ни, принце!
— Твой дълг ще бъде да го въведеш в пътя на правата вяра и му разкриеш мъдростта на Пророка, така че постепенно да повярва и да се преклони пред исляма.
— Той е още момче. Не можем да искаме мъжка глава да увенчае слабите детски плещи.
— Всяко пътуване започва с първата стъпка — възрази принцът. — Той вече говори езика на вярата по-добре от някои други мои деца, а и показа известни познания по религиозни въпроси. Явно е бил обучаван. Твой свещен дълг е да задълбочиш тези познания, да ги разшириш, така че с времето той да приеме исляма. Само така пророчеството ще може да се изпълни изцяло.
— Както нареди господарят! — Ал Алама направи знака на преклонение, като докосна устни и сърце. — Ще направя първата крачка в това дълго пътуване още днес — обеща той на принца, който кимна одобрително.
— Ако е угодно на Аллаха!
След обедната молитва, когато принцът се оттегли в покоите си, за да сподели компанията на своите наложници, Ал Алама потърси момчето. То бе потънало в разговор с Фуад. Капитанът го обучаваше в навигация, като му показваше птици и плаващи водорасли, по които можеше да съди за разположението на островите и посоката на морските течения. Наричаше ги морски реки и обясняваше на Дориан как островите и крайбрежните очертания променят тези могъщи течения, извиват ги и променят посоката им, едва забележимо влияят върху синьо-зеления им оттенък.
Под напътствията на Нед Тайлър, Дориан бе свикнал да проявява жив интерес и към най-дребните подробности в навигационното изкуство. Най-приятните му спомени бяха свързани със слънчевите измервания, които бе правил заедно с Том или очертаване на бреговата линия върху картата и вписване на данните в корабния дневник, придружавано винаги от смехове и спорове с по-големия брат.
Сега Фуад му предаваше знания за тази част от океана, наименования и навици на птици и други морски същества, поведението на плаващите водорасли. Имаше едни дребни белопери птици, които се стрелкаха и пърхаха над килватера.
— Те не се отдалечават от брега на повече от десет левги. Наблюдавай посоката на полета им и ще те изведат до суша! — учеше го Фуад.
Друг път го викаше при релинга и посочваше към водата.
— Виж, малка маймунке! Едно морско чудовище кротко като неотбито агне. — Минаваха така близо, че Дориан се надвеси, за да разгледа шарения му гръб. Забеляза, че не е като ония стотици китове, които бяха срещнали из южните части на Атлантика. Трябва да бе някакъв вид акула, но с дължина почти колкото джонката. За разлика от тигровата акула или рибата-чук, които познаваше, този звяр се движеше лениво и безстрашно през прозрачната вода. Дориан забеляза ято миниатюрни риби-пилоти, които гъмжаха точно пред огромната уста.
— Не ги ли е страх, че ще ги излапа? — викна Дориан.
— Това чудовище яде само най-мъничките морски създания, по-дребни от зърно ориз. Хлъзгава гмеж, която плава из океана. — Фуад се радваше на ентусиазма на своя ученик. — Видиш ли този кротък звяр, значи мусонът е готов да се превърне от каскази в куси, от северозападен в югоизточен.
Ал Алама прекъсна разговора и отведе Дориан настрани, където можеха да говорят насаме. Момчето изглеждаше разочаровано и последва моллата с неохота.
— Един път ти каза следното в отговор на мой въпрос — започна Ал Алама: — „Аз не съм повече от човек като вас, но просветление озари духа ми и разбрах, че Бог е един. Който иска да лицесъзре нашия Бог, нека върши праведни дела.“
— Да, благословени. — Дориан не прояви особен интерес към новата тема. С много по-голямо удоволствие би продължил оживената си дискусия с Фуад.
Все пак, той бе предупреден от Тахи за властта и могъществото на моллата.
— Той е слуга на Бога и глас на Пророка — бе казала тя. — Отнасяй се към него с голямо уважение! За доброто на всички ни! — Така че Дориан прояви исканото внимание.
— Кой те е учил на тия неща? — попита Ал Алама.
— Имах учител — отвърна Дориан, с тъжен вид — когато бях при баща си. Казваше се Алф и той ме научи арабски.
— Значи той те е накарал да изучаваш Корана, свещената книга на Пророка?
— Само отделни стихове. Караше ме да ги пиша, а после ги обсъждахме. Стихът от осемнадесета сура бе един от тях.
— Вярваш ли в Бог, Ал Амхара? — настоя моллата.
— Да, разбира се! — бързо отвърна Дориан. — Вярвам в Светия Бог Отец, Бог Син и Светия дух. — Литанията на Ордена, слушана толкова пъти от устата на Том, безотказно дойде в неговата.
Ал Алама направи опит да не позволи тревогата и отвращението, предизвикани от това богохулство, да се отразят на лицето му.