Когато тя си отиде, Дориан погледна към небето и виещите се в него чайки, заслуша се в далечния прибой и трескаво започна да обмисля възможностите за бягство. Представи си, как се измъква през дупката в кухнята, как прехвърля стената на харема и намира малка лодка на брега. Но къде ще отиде с нея? Картината избледня и угасна. Ще трябва да чака идването на Том. За пореден път се предаде пред силата на неизбежното.
93.
Една сутри Куш пристигна с връзка ключове и извика с острия си писклив гласец:
— Тахи, трябва да приготвиш момчето за посещение при благочестивия молла. — Хвърли на рогозката вързоп чисти дрехи. — Ще се върна да го взема след обедната молитва. — Гледай да е готов или ще накарам да те напердашат до кръв.
Биволската кола чакаше при портата и Дориан се изкатери в нея, почти извън себе си от радостно оживление, заради възможността да излезе от мрачния затвор. Тахи нямаше да дойде с него, но й бе позволено да се погрее на слънце в градината, докато го няма.
Куш се возеше до Дориан отпред, като се усмихваше и го галеше.
— Тази роба ти стои добре. От най-високо качество е. Виж само бродерията по яката. Коприна! Точно същата има и принц Абд Мухамад ал Малик. Специално съм ти я избрал. Виждаш ли как те глезя!
Колкото повече приближаваха палата, толкова по-неспокоен и приятелски настроен ставаше Куш.
— Хапни си от тия канелени сладки! Любимите ми са. И на тебе ще ти харесат. Искам да си доволен, Ал Амхара!
Когато белите стени на крепостта изникнаха пред очите им, Куш даде по-преки напътствия:
— Ако Ал Алама, Бог да благослови името му, попита как съм се отнасял към тебе, трябва да му кажеш, че съм ти бил като баща. Че си получавал най-добрата храна, най-прясната риба и най-подбрани плодове.
— И че си ме заключил в задушна и смрадлива стая като престъпник? — невинно попита Дориан.
— Това не е вярно! Може би съм прекалил малко с грижите за твоята безопасност. Това е всичко. — Макар да се усмихваше, погледът му бе студен като на кобра. — Не се опитвай да ми създаваш неприятности, малък неверник! По-добре е да съм ти приятел, отколкото враг. Можеш да питаш оная дърта тлъста свиня Тахи. Тя ще ти каже.
Слязоха от колата във външния двор на крепостта. Куш го хвана за ръка и го поведе из лабиринта на сградата. Изкачиха няколко стълби и последната ги изведе на тераса, високо над пристанището. Тя се издигаше над водите на протока към африканския материк.
Дориан се огледа с любопитство. Цяло удоволствие бе да види отново морето и да почувства соления полъх на мусона по лицето си, който да издуха застоялите миризми от харема. Веднага забеляза моллата и бързо направи знака на уважение, като докосна устните и сърцето си. Ал Алама го поздрави и каза:
— Нека Аллах не сваля усмивката от лицето ти, малкия!
Под бамбуковия сенник, до моллата бе седнал с кръстосани крака още един човек. Той сърбаше гъсто кафе, а до него бе изправено високо стъклено наргиле.
— Селям алейкум, стари татко — поздрави с уважение Дориан и мъжът се извърна, да го погледне. Сърцето на Дориан литна от радост, а лицето му се озари от щастие, когато го позна. Спусна се да го прегърне.
— Бен Абрам! — Той се притисна в стария доктор. — Мислех си, че никога вече няма да те видя. Мислех, че си още на острова с Ал Ауф.
Старецът се освободи внимателно от прегръдката и оправи разрошената си брада. Не беше прилично да се показва пред външни хора дълбокото чувство, което ги свързваше.
— Я да те видя! — Бутна Дориан на ръка разстояние и заразглежда лицето му. Изразът му се промени. — Виждаш ми се бледен. Какво е станало с теб, дете мое? — Той се завъртя и погледна към Куш, който се помайваше неспокойно в края на терасата. — Ти ли си се грижил за момчето? Какво си му сторил, евнух? — Извън харема, Куш беше само домашен слуга. При това кастриран. Бен Абрам не направи опит да прикрие презрението си.
— Нека Аллах и всичките му светии са ми свидетели! — Бузите на Куш се тресяха, а по брадичката му изби пот. — Грижех се за него с любов. Угаждах му така, сякаш е истински син на господаря.
Бен Абрам погледна Дориан за потвърждение, като знаеше, че ще получи прям отговор.
— Заключил ме е в една порутена малка стая от деня, в който пристигнахме. Храни ни със свинска помия и не ми разрешава да говоря с никого, освен с бавачката, през цялото това време.
Бен Абрам изгледа студено евнуха и той падна на колене.
— Беше по нареждане на принца, Ваше Превъзходителство. Заповяда ми да внимавам да не избяга.
— Принцът е платил една лака злато за това дете. Официално го е прогласил за свой син — отвърна Бен Абрам с тих, изпълнен със заплаха глас. — Когато Негово височество се завърне от Мускат, аз лично ще го осведомя как си се грижил за сина му.