— Само си изпълнявах дълга, милостиви господарю — зафъфли Куш.
— Много добре знам как изпълняваш този дълг по отношение на поверените ти жени и деца, евнух. — Бен Абрам направи многозначителна пауза. — Понякога ми се налага да наказвам ония, които не се подчиняват на господарските повели.
— Спомням си момичето Фатима — унесе се в спомени Бен Абрам.
— Тя беше пачавра и блудница — оправда се Куш.
— Тя беше на шестнадесет и влюбена — възрази докторът.
— Пускаше при себе си едно похотливо животно, което прехвърляше стената на харема.
— Той беше млад воин, офицер от дворцовата гвардия — поправи го Бен Абрам.
— Беше мой дълг, господарю! Не съм искал да умира. Исках само да дам урок на останалите.
Бен Абрам спря с ръка по-нататъшните оправдания.
— Чуй ме, евнух и повярвай онова, което ще ти кажа: Ако още нещо лошо се случи на това момче… Не! Ако от днес нататък не се отнасяш към него с най-голямо внимание, ще имам грижата да запищиш даже по-силно от малката Фатима.
Ал Алама слушаше най-внимателно всичко това. Сега заговори той:
— Съгласен съм с всичко казано от Бен Абрам. Детето и бавачката му да получат прилични стаи и добра храна! Няма да го затваряш или да му налагаш излишни ограничения. Трябва да се движи свободно, като всеки друг син на принца. Той ще ме посещава през ден за уроци и аз подробно ще го разпитвам как се отнасят към него. А сега, махай се от очите ми! — Даде знак с ръка да си върви. — Чакай долу, да прибереш после момчето!
Докато се измъкваше, Куш отправи към Дориан пълен с отрова поглед.
Бен Абрам се обърна отново към момчето:
— Много неща имам да ти разправям. Чу ли за сражението на острова след твоето заминаване?
— Не. Не! Нищо не съм чул. Разкажи ми, стари татко! Разкажи ми всичко!
— Не всички новини са добри — предупреди го Бен Абрам и започна бързо да разказва. Дориан слушаше с голямо внимание. Той възкликна с вълнение и гордост, когато научи за превземането на крепостта на Flor de la Mar и затова как Том убил Ал Ауф със собствените си ръце.
— Ал Ауф беше звяр. Така се гордея с Том. Бих желал да съм видял това със собствените си очи. — След това заплака, като научи за раняването на баща си и загубата на двата му крака.
— Мъртъв ли е, стари татко? Моля те, кажи ми, че е жив!
— Истината, малкият, е, че не знам. Когато брат ти ми позволи да напусна острова, беше жив. Мисля, че твоят брат имаше намерение да го върне в Англия.
— В Англия? — Дориан беше отчаян. — Това е толкова далеч. Може и никога да не се върне. Изоставил ли ме е Том? — Сълзи напълниха очите му и преляха през клепачите. Остави ги да се леят безпрепятствено по бузите.
Бен Абрам хвана ръцете му и усети, че момчето трепери, сякаш има треска.
— Брат ти е добър човек. Мъж на честта. Прояви голяма доброта към мене.
— Но ако се е върнал в Англия — избухна Дориан и с мъка преглътна, — той ще ме забрави. Никога няма да го видя пак.
— В такъв случай такава ще е волята Божия. Междувременно ще бъдеш син на принца и трябва да се отнасяш с послушание към неговите желания. — Бен Абрам се изправи на крака. — А сега трябва да слушаш благочестивия молла, защото той се е завърнал от Мускат преди принца и по нареждане на Негово Височество, ти трябва да бъдеш обучаван от него.
Като изсърба безброй чашки кафе и като смучеше от наргилето, Бен Абрам изчака да свърши религиозната лекция, протекла през най-горещите часове на деня. Един-два пъти се намеси с коментар и зададе въпроси, но през повечето време остана мълчалив. Присъствието му действаше успокояващо на Дориан.
Слънцето бе започнало да хвърля дълги сенки от палмите по крайбрежния пясък, когато Бен Абрам помоли за благословията на моллата и заведе Дориан при колата и Куш, за да го върнат в харема.
Бен Абрам спря достатъчно далеч от евнуха, за да не бъде чут и каза на Дориан:
— Ще се виждаме всеки път, когато мога. Когато идваш на уроци при моллата. — После снижи глас: — Брат ти беше много добър към мен. Ако не бе той, и мен щяха да продадат в робство. Като отплата, обещах да ти предам едно съобщение. Не можех да го направя пред моллата. Трябва да го чуеш само ти.
— Какво е съобщението? Моля те, кажи ми, стари татко!
— Брат ти ми поръча да предам, че винаги ще остане верен на клетвата, която ти е дал. Ти помниш ли я?
— Каза, че ще се върне да ме вземе. Даде смъртоносна клетва.
— Да, малкият. Той потвърди обещанието си пред мен. Той ще се върне. Не би трябвало да ти го казвам. То е против интересите на моя господар, но и не мога да те лиша от утехата на братовите думи.