— Не! Глупаво момиче — отряза я Дориан. — Ще ни видят рибарите и ще кажат на Куш. Тогава в гробището ще се появи още една могила. Нали знаеш какво става с малките момичета, които му се противопоставят? — Тръгна назад към отвора на тунела. — Хайде!
— Сигурно такава е Божията воля — никога да не плувам с теб в морето — каза тя, все още загледана с копнеж през дърветата.
— Слизай долу, Яси! Трябва да си вървим!
99.
Думите й го смутиха. Всеки път, когато отиваше да се къпе сам и плуваше отвъд стената на рифа, изпитваше чувство за вина и макар че тя не повдигна повече въпроса, мисълта за това го измъчваше.
През следващите седмици, незабелязано проучи терена пред източната стена на харема и откри, че сред дърветата се гушат множество развалини. Покрити бяха с храсталаци и донесен от мусона пясък от дюните. Трябваха му няколко дни, за да открие точно тая групичка дървета и коралови развалини, зад които се криеше началото на прохода. Когато се убеди, че никой не го наблюдава, той прехвърли стената и се спусна към отвора.
Трябваха му няколко часа, за да го разшири, а после отново го прикри с палмови клони и сухи пръчки, за да не го открият случайно.
От приятеля си Мустафа, коняря, измоли една мръсна и парцалива роба с повече кръпки отколкото плат по нея и също толкова мръсна чалма, която дори конярят отказваше да носи повече. Върза всичко това на вързоп и го скри в изхода на тунела. Изчака пълнолуние и попита Ясмини:
— Наистина ли искаш да плуваш в океана?
Тя го погледна смаяно, а после мъничкото й лице се сбърчи.
— Не ме дразни, Доуи! — помоли тя.
— Тази вечер ще дойдеш да вечеряш с мен и Тахи. След вечерна молитва, ще благодариш на Тахи и ще й кажеш, че отиваш при майка си. Ще дойдеш тук и ще се скриеш зад резервоара. — Лицето й бавно се озари и очите й светнаха. — Майка ти ще си мисли, че си при Тахи, а Тахи ще смята, че си при майка си. Малко по-късно ще дойда и аз.
— Да, Доуи — кимна енергично с глава тя.
— Няма ли да те е страх да дойдеш тук сама в тъмното?
— Не, Доуи! — Така яростно заклати глава, сякаш искаше да я откъсне от раменете си.
— Не можеш да вземеш Джини. Трябва да си остане в клетката. Обещаваш ли?
— От цялото си сърце обещавам, Доуи!
100.
На вечеря Ясмини беше толкова приказлива и така не я свърташе на едно място, че Тахи я погледна подозрително и попита:
— Какво ти е, дете? Бърбориш като цяло ято папагали и подскачаш наоколо, сякаш имаш жив въглен в гащите. Да не си излизала пак гологлава на слънце?
Ясмини излапа и последните остатъци от вечерята, като ги огребваше с пръстите на дясната ръка. После скочи.
— Трябва да вървя, Тахи! Майка ми каза да се прибирам рано!
— Още не си се нахранила. Приготвила съм любимите ти кокосови сладки с шафран.
— Не съм гладна тая вечер. Трябва да тръгвам. Утре пак ще дойда.
— Първо молитвата! — опита се да я спре Тахи.
— Слава и благодарност на Аллах Всемогъщи, задето ни даде храна и вода и задето ни е направил мюсюлмани — изтрака Ясмини и скочи на крака. Преди Тахи да я спре отново, тя беше вече навън.
Дориан изчака малко, после се изправи и протегна с безгрижен вид.
— Ще се поразходя из градините.
Тахи изведнъж застана нащрек.
— Много внимавай, Ал Амхара! Не си мисли, че Куш ти е простил!
Дориан се изниза бързо, за да не слуша още съвети.
101.
— Яси? — тихо я повика той, след като изкачи стълбите до терасата. Гласът му трепереше и пресекваше: напоследък му правеше всякакви номера в мигове на вълнение или притеснение — скачаше нагоре-надолу. — Яси? — Този път прозвуча дрезгаво.
— Тук съм, Доуи! — Тя изпълзя иззад резервоара и изтича при него. Луната едва бе почнала да се издига над външната стена на харема и в светлината й, Дориан я поведе към входа на Прохода на Ангела, както бяха нарекли тайния тунел. Той се спусна в него и потърси лампата и огнивото, където ги бе оставил. Когато фитилът загоря с равен пламък, той повика Ясмини долу и хвана малкото й тяло, плъзнало се по старата врата. Тя се притискаше до него, докато я водеше през тунела.
Когато стигнаха разчистеното срутване, Дориан духна пламъчето.
— Не трябва да се вижда никаква светлина — каза той. Продължиха опипом пътя си през последните няколко ярда и накрая видяха лунната светлина да се процежда през висналите стебла на растенията, покрили изхода. Дориан потърси вързопа дрехи, който беше скрил.
— Вземай! Облечи ги! — нареди той.
— Смърдят! — възпротиви се Ясмини.
— Искаш ли да дойдеш с мен или не?