— Томас — каза той. — И представа нямах, че може да си ти! Подписал си се с фалшиво име.
— И аз нямах представа, че си ти! — отвърна Том и отпусна протегнатите за прегръдка ръце. Пренебрегна въпроса за фалшивото име. Решил бе, че е разумно да не използва истинското, в случай, че, по някакво чудо, вестта за убийството на Уилям е успяла да стигне Занзибар преди него. Проучи изражението на Гай, за да открие някакво потвърждение на опасенията си и реши, че не може да разчита на близнака си, ако трябва да се крие от правосъдието.
Гледаха се един друг в продължение на минута, която се стори на Том цяла вечност. Накрая Гай протегна десница и Том с облекчение я пое.
Здрависването на Гай беше вяло, а ръката — студена като израза на лицето му. Дръпна я бързо и се извърна към писалището.
— Заповядай, Томас, седни! — Посочи стол с висока облегалка, без да гледа брат си.
— Ще ми се да вярвам, че не си се върнал в тия води, за да се заемеш с някаква търговия. Обстоятелството, че използваш фалшиво име ме навежда обаче точно на такава мисъл. — След като Том не отговори, той продължи: — Трябва да те предупредя, че Компанията седи най-високо за мен. — Компанията прозвуча като Господ в устата му. — Незабавно ще съобщя за появяването ти в Лондон.
Том се вторачи в него, усещайки надигащия се гняв.
— Милостиви Боже, Гай, това ли е първата ти грижа? Не сме ли братя? Нищо ли не искаш да чуеш за татко и Дориан?
— Знам вече за татковата смърт. Корабът на Компанията, който е в залива, донесе писмо от лорд Чайлдс и от брат ни Уилям в Англия — отвърна Гай. Том усети облекчение от факта, че новината за смъртта на Уилям наистина още не е стигнала дотук.
Гай продължи:
— Аз ожалих смъртта на татко по свой начин, така че няма защо да обсъждаме този въпрос. — Чертите му се втвърдиха. — Освен това, ти винаги си бил негов любимец. Аз не означавах за него кой знае какво.
— Това не е вярно, Гай. Татко ни обичаше всички еднакво — избухна Том.
— Ти казваш това — сви рамене Гай. — Що се отнася до Дориан, научих че е изчезнал в морето. Удавен. Мъртъв.
— Не, не е мъртъв. — Том не направи усилие да сдържа гласа си. — Беше пленен от мюсюлманите и продаден в робство.
Гай се засмя мрачно.
— Винаги си обичал невероятните измишльотини. Уверявам те, че в качеството си на консул на Негово Величество, разполагам с най-достоверни източници на информация.
Въпреки думите му, Том сякаш усети някаква несигурност.
— Дяволите да те вземат, Гай, аз бях там! Видях всичко със собствените си очи!
Гай седеше зад писалището и си играеше с пачето перо, поглаждайки бузата си с края му.
— Ах, значи лично си видял как го продават и не си направил нищо да попречиш!
— Не, надут фукльо такъв! — изрева Том. — Знам, че беше в плен на мюсюлмански пирати, а не мъртъв. И със сигурност знам, че бе продаден в робство.
— Какво доказателство имаш… — започна Гай, но Том отиде до писалището и така стовари отгоре му и двете си ръце, че мастилницата подскочи и оплиска купчинките документи.
— Свидетелството на арабите, които пленихме на острова, както и видяното и чуто лично от мен. Дориан е жив, казвам ти, и твой дълг на брат и англичанин е да ми помогнеш да го намеря.
Гай скочи на крака. Лицето му бе мъртвешки бледо, но погледът гореше.
— Как се осмеляваш да идваш тук, в собствената ми къща, на моя територия с присъщата си просташка самонадеяност и да ми нареждаш какво да правя? — изкрещя той срещу Том, а от устата му полетяха слюнки.
— Господи, Гай, не подлагай търпението ми на изпитание! Ще натроша страхливите ти кокали, ако не изпълниш дълга си към малкия ни брат.
— Тия времена отдавна отлетяха, Томас Кортни! Тук аз съм господарят, упълномощеният представител на Негово Величество и на Компанията. Само ако вдигнеш ръка срещу ми, ще се намериш тутакси в затвора, а хубавият ти кораб ще бъде конфискуван. — Гай трепереше от ярост. — Не се опитвай да ми четеш морал, особено след онова, което стори с Керълайн! — Последната дума изрече почти с писък и Том отскочи, сякаш ударен от мускет в гърдите.
Гай също отстъпи, явно ужасен от онова, което позволи в яда си, да изскочи от устата му. Том бе силно объркан от обвинението, попаднало право в целта. Гледаха се безмълвно един друг, когато някакъв слаб звук в тишината ги накара да се извърнат едновременно към вратата, водеща в градината.
Там стоеше една жена. Беше облечена с рокля от китайска коприна с висока яка. Полите й стигаха до пода и само връхчетата на пантофките се подаваха. Беше се вторачила в Том, сякаш виждаше собствения си призрак. С едната ръка се държеше за гърлото, а с другата водеше щапукащо дете.