— Значи брат ми се е пропил?
— Не, беше необичайно. За пръв път го видях да се напива до безсъзнание. Изглежда, че влияеш особено на хората. — Тази двусмислица бе казана така непринудено, че Том не знаеше как да я възприеме. Сара безгрижно продължи: — След като го завлякохме в леглото и Керълайн се настани до него, аз слязох в кабинета и намерих куп писма от същия ден. Преписах онези от тях, които представляват интерес.
Сара измъкна от джоба на полата си няколко сгънати листа.
— Това тук е до лорд Чайлдс, а това — до брат ти Уилям. — Тя му подаде писмата и страниците прошумоляха в ръката й.
— Хвани руля — каза той и Сара се настани на кърмата, вдигнала поли до коленете, за да усети полъха на вятъра и допира на слънчевите лъчи. Том отлепи, с известно усилие, поглед от дългите силни крайници и насочи вниманието си към писмата. Леко се смръщи, когато зачете първото и лицето му постепенно се изкриви в гневна гримаса.
— Коварно копеле! — възкликна той и веднага се разкая: — Прости ми! Не исках да казвам грубости.
Тя се засмя със ситни бръчици край очите.
— Ако Гай е копеле, значи и ти си такова. Дай да му изберем по-подходящо название. Какво ще кажеш за гъз или посерко?
Том усети, че се изчервява — не бе очаквал да го наддумат в областта на ругателствата. Бързо насочи отново вниманието си към писмото до Уилям. Изпълни го някакво зловещо чувство, докато четеше думите, предназначени за човека, когото бе убил.
Когато свърши с четенето, Том накъса и двете писма на парченца и ги хвърли по вятъра. Гледаха ги, как се носят като мънички чайки над морето.
— Разкажи ми сега за аудиенцията при султана! — поиска Сара. — С най-големи подробности.
Преди да отговори, Том се изправи и отиде при мачтата. Свали триъгълното платно и фелуката рязко промени поведението си: спря да се мята по вятъра и му се отдаде като любовница, започна да се плъзга леко по вълните. Върна се и седна до Сара, но без да я докосва.
— Наложи се да вляза силом — започна той, но се бях въоръжил с цитат от Корана. — Описа й цялата среща, като повтори дума по дума всяка реплика, а тя слушаше сериозна, без да го прекъсва, което бе доста необичайно за нея.
Един-два пъти по време на монолога, Том губеше нишката и се повтаряше. Очите й бяха раздалечени и бялото им беше толкова бяло и чисто, че чак синееше. Лицата им бяха толкова близо, че Том усещаше неуловимото ухание на дъха й. Когато спря да говори, двамата потънаха в мълчание, но никой не направи опит да се отдръпне.
Сара наруши тишината:
— Да не би да искаш да ме целунеш, Том? — Махна с ръка дългите черни къдри от лицето си и продължи: — Защото ако искаш, моментът е много подходящ — никой не ни гледа.
Той приближи лице до нейното и спря устни на инч от устните на Сара. Обзе го някакво почти религиозно чувство.
— Не искам да правя нещо, което би те наранило — изграчи той.
— Не ставай глупак, Том Кортни! — Въпреки обидата, гласът й пресипна, а очите бавно се притвориха, допрели гъсти мигли. Прокара розовото връхче на езика си по устните и леко ги разтвори в очакване.
На Том ужасно му се искаше да сграбчи тялото й и да го притисне с всичка сила до своето, но само докосна с устни нейните така леко, както пеперудата каца върху цветен листец. Влагата по устните й леко сладнеше и Том помисли, че ще се задуши от налягането в гърдите си. След миг се отдръпна.
Очите на Сара се отвориха. Бяха поразително зелени.
— Дяволите да те вземат, Том Кортни! — каза тя. — Толкова дълго чаках! Това ли можа да измислиш?
— Толкова си крехка и хубава — заекна той. — Не искам да те нараня или да те накарам да ме презираш.
— Ако не искаш да те презирам, ще трябва да се представиш малко по-добре. — Отново затвори очи и се притисна към него. Том се поколеба само миг, после я сграбчи и силно притисна устни към нейните.
Тя измяука от изненада, настръхна от неочакваната мощ на прегръдката му, а след това се притисна и срещна целувката с такава страст, че устните им се разтвориха, зъбите удариха едни в други, а езиците им се сплетоха.
Една по-голяма вълна удари борда на дрейфуващата фелука и ги събори на дъното на лодката. Те не разкъсаха прегръдката си, нито усетиха неприятната миризма на застояла вода и рибни люспи, които покриваха твърдите дъски под тях.
— Том! Том! — опитваше се да промълви Сара, без да отделя устни от неговите. — Да! Толкова дълго! Никога не бях допускала… о, толкова си силен. Не спирай!