Идеше му да я погълне цяла. Вътрешната страна на устните й бе хлъзгава, а езикът й го влудяваше. Главата му се замая, цялата вселена се стовари отгоре му, докато това ухайно топло тяло в обятията му се превърна в самия живот.
Най-накрая трябваше да разделят устни, за да си поемат дъх. Само за миг, колкото тя да промълви:
— Том. О, Том. Обичам те от мига, в който те видях. През всичките тия години, докато мислех, че съм те загубила завинаги.
После отново се нахвърлиха един към друг, стенейки и впивайки пръсти в плътта на другия. Ръцете й бяха обвили врата му, а устите им се сливаха. Затърси слепешком гърдите й, а когато ги почувства в длани, формата и еластичната им плътност го накараха да извика, като от болка. Зарови непохватно във възела на елечето, а тя отблъсна нетърпеливо тромавата му ръка и мигом го развърза. Измъкна едната си гръд и я сложи в шепата му, като притисна пръстите отгоре й.
— Ето — промълви тя в устата му, — твоя е. Всичко е твое. — Той мачкаше опияняващата плът и макар да стенеше тихичко, болката докарваше Сара до екстаз.
— О, заболя те, нали? — Том се дръпна. — Съжалявам, наистина съжалявам.
— Не, не! — Взе ръцете му в своите и ги постави отново върху гърдите си. — Продължавай! Прави каквото искаш!
Том загледа гръдта в ръката си. Беше бяла, сякаш току-що изсечена от слонова кост, но върху нея личаха червени следи от грубите му пръсти. Изпълваше цялата шепа. Зърното бе налято и твърдо, потъмняло от нахлулата кръв.
— Толкова е красива. Никога не съм виждал нещо така красиво.
Сведе глава и докосна зърното с устни. Тя изви тяло, за да му поднесе гръдта си. Хвана главата с две ръце, забила пръсти в гъстите коси на тила му и я притисна към гръдта си. Когато Том отлепи устни, за да погледне лицето й, тя отново се впи в тях.
Сега беше върху нея и тя изведнъж проумя, какво е онова твърдо нещо, което притиска към бедрата и корема й. Никога досега не бе докосвала нещо подобно, но много пъти бяха говорили с Керълайн и тя бе измъкнала всички подробности. Когато истината стигна съзнанието й, Сара затаи дъх и настръхна. Том веднага опита отново да се дръпне.
— Не исках да те плаша. Трябва да спрем.
Тая възможност я ужаси. Отчайваща бе мисълта, да се отдели от него и тази влудяваща твърдост. Дръпна го към себе си.
— Моля те, Том, не си отивай!
Той отново я прегърна почти със срам, но отдръпна долната част на тялото си от нея. Тя искаше отново да усети онова възхитително твърдо мъжко начало. Протегна ръце зад гърба му и като ги сключи над бутовете започна да дърпа с всички сили към опънатите си бедра.
— Така! — Намерила го бе. — Точно така! — Бе на седмото небе. Чувства и усещания се носеха в неудържим вихър, като сламка във водовъртеж. Усети го да дърпа дрехите й, почувства ръката му между двамата и разбра, какво се опитва да направи.
Изви се на плещи и пети, вдигнала задник над дъното на лодката и протегна ръце да му помогне, като вдигна поли до кръста. Полъхът на мусона погали с хладна длан голия корем, а Том бе коленичил над нея и трескаво дърпаше връзките на бричовете си. Подпря се на лакти, за да го види по-добре. Описанията на Керълайн бяха много живи, но тя искаше да го види сама. Том така се бавеше, че тя не можа да издържи. Посегна да му помогне.
И тогава той смъкна с едно движение бричовете до коленете, а тя шумно ахна. Нищо от наученото не я бе подготвило за тази гледка. Вперила поглед в лицето му, тя се отпусна на твърдите дъски, а краката й се разтвориха немощно.
Доста по-късно той лежеше отпуснат с цялата си тежест върху нея. Задъхваше се като току-що спасен от удавяне. Капки пот бяха паднали върху нея като дъжд и бяха намокрили лицето, жакета и оголените й гърди. Сключила бе крака около него и не го пускаше. Фелуката ги подрусваше като в детска люлка.
Том се размърда и направи опит да стане, но тя го притисна към себе си с ръце и крака. Той дишаше на пресекулки и се отпусна отново отгоре й. Сара изпита необикновено чувство на възторжен триумф. Сякаш бе постигнала нещо с мистично значение, нещо далеч надхвърлящо формите на плътта. Не можеше да намери думи, за да го формулира в съзнанието си. Започна да гали главата му, като нашепваше в ухото му неразбираеми нежности.
С безкрайно съжаление и болезнено чувство на загуба, тя го усети да се свива вътре в нея и макар да я болеше мястото, където си бе пробил път навътре, тя стегна мускули и се опита да го задържи. Том обаче се измъкна и тя трябваше да му позволи да седне. Огледа се с объркан вид.
— Завлякло ни е на цяла левга в морето.
Тя също седна, оправи поли и видя синята ивичка на острова на хоризонта. Под погледа й Том застана на колене, за да вдигне бричовете си. Изпълнена бе с майчинско чувство. Сякаш изведнъж беше станала жена, и сега силната беше тя, а той — детето, което се нуждае от грижа и закрила.