— Спрете! Не стреляйте! Ще ударите жената!
Един не се подчини и стреля. От дулото на кремъклийката излетя облак дим и оловото удари руля в ръката на Том.
— Спрете! — изкрещя вбесен Гай и стовари сабята върху китката на стрелеца. Бликна кръв и човекът се дръпна, стиснал раненото място със здравата ръка.
— Стига! — извърна се Гай към останалите и те, един по един, неохотно сведоха дула. Фелуката почти допря носа на джонката и започна бързо да се отдалечава.
— Още не си спечелил играта, Том Кортни! — викаше Гай подире им. — От сега нататък ще бъдеш преследван от всяко живо същество. Някой ден ще си платиш за всичко. Аз ще имам грижата. Заклевам се!
Том не обърна внимание на заглъхващите гневни викове и погледна напред. „Лястовицата“ беше само на кабелт разстояние, а мускетният огън от джонката бе привлякъл вниманието на екипажа. Хората излизаха на палубата и се катереха по такелажа. Нед Тайлър не бе изчакал нареждания, за да приготви кораба за отплаване.
Сара прегърна Том през кръста и погледна назад към редицата лодки, които се изнизваха зад кърмата им.
— Много беше вълнуващо! — каза тя със светнали очи.
— Да не си посмяла да се хилиш така самодоволно, малка нахалнице такава! — Том също я прегърна. — Не се подчини на заповед!
— Добре ще е да свикнеш с това! — Тя се усмихна. — Защото някой ден пак може да се случи. — После доби делови вид и отряза с неговия нож пробития ръкав на ризата. Използва плата да превърже раната и да спре на кръвта. Междувременно бяха приближили плътно кораба и Том каза:
— Сега спираме! Приготви се да скочиш бързо!
Кабестанът скърцаше на предната палуба при вдигане на котвата. Щом лопатите й се измъкнаха от дъното, „Лястовицата“ трепна и тръгна с кърмата напред. Сара вдигна поли и ги затъкна в пояса си, голите й крака останаха свободни и тя приклекна до релинга.
Том забеляза главата на Аболи над себе си. Щом корпусите се допряха и Том спусна платното, той скочи долу, като огромна черна пантера, хвърлила се от някой клон върху газела. Босите му стъпала тупнаха до Сара. Грабна я на ръце. Тя изписка от негодувание, но продължавайки устрема си, Аболи скочи обратно нагоре, хвана стълбата, която потропваше по корпуса на „Лястовицата“ и я качи на палубата.
Том грабна кожената чанта на Сара и прескочи тясната ивица вода, която разделяше двата корпуса. Изоставената фелука се залюля върху водната повърхност, а Том последва Аболи по стълбата. Докато прехвърляше крак през релинга, Нед Тайлър го приветства тържествено от руля:
— Добре дошъл на борда, капитане!
— Благодаря, мастър Тайлър! Не виждам никаква причина да се мотаем още тук. Вдигнете платна, ако обичате!
Пусна чантата на Сара на палубата и отиде на кърмата. Когато „Лястовицата“ се завъртя, джонката, с Гай на носа, беше само на двеста ярда, но корабът се отдалечи от нея с такава бързина, сякаш лодката бе на котва.
Гай бе отпуснал гола сабя и стоеше с унило приведени рамене. Лицето му бе изкривено в гримаса на отчаяние и омраза. Като видяха Том, арабите не можаха да се сдържат повече и откриха безреден огън с мускетите си, но Гай не ги и погледна. Цялото му внимание бе съсредоточено върху близнака.
Гледаха се втренчено, докато разстоянието помежду им бързо се увеличаваше. Сара застана до Том. Хванати за ръце, те наблюдаваха как лодката се смалява, докато престанаха да различават високата фигура на Гай. После корабът излезе от пристанището, зави и джонката изчезна от погледа им.
118.
Дориан Кортни се изправи. Беше паднал на колене в молитва към Бога на своите предци. Тръгна по ръба на скалата, после се наведе и вдигна едно камъче, което бе привлякло погледа му. Овлажни го с език и остави слънчевите лъчи да го огреят. Беше розов ахат с бледосини ивици, а отгоре имаше кристали с чистотата на диамант. Красиво камъче.
Надвеси се и го пусна да полети петстотин стъпки надолу. Камъчето се смали бързо и изчезна от погледа му, преди да стигне морската повърхност. Не остави след себе си нито плясък, нито пръски, нито каквато и да било следа. Изведнъж, за пръв път от седем години насам, той си спомни малката Ясмини, напуснала живота му по същия начин.
Вятърът издуваше робата зад гърба му, но той бе здраво стъпил с разкрачени крака и не се боеше от бездната пред себе си. От дясната му страна червената скала, извисена стръмно над морето, беше разсечена от тясна клисура. На самото й дъно, притиснати несигурно към брега, се виждаха палми и белите куполи на селцето Шир. Хората на Дориан бяха на стан, сред ниските бодливи акации и палмови дървета по-нагоре по долината. Синкавият дим от лагерните огньове се устремяваше право в небето, докато стигне вятъра над скалите, който го поемаше към страховитите хълмове и дюни на пустинята.