— Двамата се хванаха чевръсто за работа, а после станаха, за да се насладят на резултата от усилията си.
— А сега вървете да доизкопаете гроба на курветината. — Евнусите излязоха и скоро откъм гробището се чуха добродушните им закачки и скърцането на лопати в песъчливата почва.
Куш клекна до Ясмини.
— Смъртната ти носилка е готова, както и чаршафът, с който ще те спуснем в земята. — Посочи към един от ъглите на стаята. — Я виж тука! Сам съм изрязал надгробната ти дъска, със собствените си любящи ръце. Има си и надпис. — Куш го показа. — Тук е изписана датата на смъртта ти. Пише още, че си умряла от треска.
Ясмини мълчеше с вдървено тяло. Очите й, широко отворени и блеснали от сълзи, оставаха приковани върху лицето на евнуха.
— Разбираш ли, лютивият прах е толкова силен, че ще прояде хартията, а собствените ти сокове ще му помогнат отвън. Много скоро хартията ще се разпадне и прашецът ще докосне тайните ти местенца.
Махна с галеща длан косите от лицето й, а с палец обърса сълзите от ъгълчетата на очите, с почти майчина нежност.
— Най-напред ще усетиш леко жилване, а после то бързо ще прерасне в пожар, бушуващ пожар, чиито пламъци ще те накарат да замечтаеш за прохладата на ада. Доста курветини съм видял да умират по тоя начин, но досега не съм успял, да намеря думи за описване на страданията им. Утробата и вътрешностите ти ще бъдат изядени като от стотици плъхове, заглозгали мекотата на тялото ти, а писъците ти ще стигнат ушите на всяка жена в харема. И когато се изправят някой ден пред изкушение, ще се сетят за тебе.
Дишането му стана тежко, а изразът на лицето унесен, запленен от рисуваната картина на страдание.
— Кога ще започне? — попита риторично той. — След час или два, или дори повече. Не може да се каже с точност. Колко ще трае? Не мога да ти отговоря. По-слабите умират за едно денонощие, а по-издръжливите за четири, като не спират да пищят и за миг. Мисля, че ти си от издръжливите, но бъдещето ще покаже.
Отиде до вратата и подвикна към гробокопачите:
— Още ли не сте свършили? Докато не го изкопаете, никакво връщане тук за сеира!
— Още малко. — Единият спря и се подпря на лопатата. Над ръба на изкопа се виждаше само върха на бръснатата му глава. — Ще свършим преди да се е разпаднало първото пакетче.
Куш се прибра и разположи удобно туловището си на една пейка край стената.
— Очакването е много интересна част от цялата работа — съобщи той. — Някои молят за милост, но аз знам, че ти си твърде горда за това. Понякога, най-смелите се опитват да скрият от мене мига, в който се разпада пакетчето. Искат да ми отнемат удоволствието, но не успяват за дълго. — Той се изкикоти. — Не за много дълго!
Скръсти ръце пред меките си женски гърди и се облегна на стената.
— Ще бъда с тебе до края, Ясмини, да споделя всеки един прелестен миг. И положително ще пролея някоя и друга сълза над гроба ти, защото съм човек мекушав и чувствителен.
129.
Новината, че Куш е затворил ново момиче в къщичката край гробището бързо обходи харема и щом я чу, Тахи разбра с безнадеждна увереност, кое е то. Разбра също, какво точно трябва да направи. Без миг колебание, наметна шала и сложи фереджето си. Грабна кошницата, в която всеки път носеше от пазара продуктите, поръчани от някоя дворцова съпруга или наложница. Като престаряла самотна жена, тя имаше право да се движи свободно между харема и света отвъд неговите стени и едно от всекидневните й задължения беше посещението на пазара. Излезе от безрадостната си обител в задната част на кухненските помещения и се завтече през галерията покрай външната стена. Страхуваше се да не я спре някой евнух, преди да стигне портите.
Дълбока, непривична тишина висеше като покров над харема и градините, а галериите пустееха. Не се чуваше ни детски смях, ни женска песен, а огнищата в кухнята бяха студени. Всички обитателки на този женски свят се бяха притаили с децата си в своите покои. Толкова беше тихо, че когато Тахи спря и се ослуша, единственият шум бе шумът от кръвта й, пулсираща в ушите й.
Само един евнух охраняваше портите и той я познаваше добре. До такава степен бе завладян от драматичното напрежение на тишината, че хвърли бегъл поглед върху откритото й за разпознаване лице и махна нетърпеливо с пухкава ръка.
Щом излезе от полезрението му, Тахи захвърли кошницата и се впусна в тромав бяг. След миля сърцето й щеше да изскочи от умора. Едва дишаше. Строполи се край пътеката и не можеше да намери сили да се привдигне.
Някакво момче роб се зададе откъм полето, подкарало две магарета, натоварени с мангрова кора. Тахи се изправи с мъка и затършува под полите си за кесията.