Том си пое дъх с леко свистене, когато забеляза колко по-голям от придружителя си е древният патриарх. Огромната му глава бе наведена, а ушите леко повяваха. Разкъсани бяха като платна на излязъл от буря кораб. Малките му очета бяха затворени с вплетени една в друга бледи гъсти мигли, а очната жлеза пускаше дълга следа слуз по бузата му.
Главата на мъжкаря бе подпряна на бивните. Том се възхити от дължината и дебелината на тия огромни извити саби. Бяха толкова масивни и тежки, че почти не изтъняваха от главата до тъпите си краища. Ясно виждаше издутината под сивата кожа, където една четвърт от дължината на зъба влизаше в черепа. Сигурно е тежко бреме, дори за такова огромно животно, да ги мъкне на главата си цял живот, помисли си Том.
Беше вече толкова близо, че видя една муха с металически оттенък да каца върху окото на животното. Слонът примигна, за да я прогони. В този момент Том усети леко докосване по рамото и когато се извърна видя Аболи да му кима с глава. Обърна се към мъжкаря и разгледа очертанията на костите от раменната му става под набръчканата и нарязана кожа. Набеляза си мястото, описано от Фунди: точно под рамото и на две трети надолу по височината на огромния гръден кош.
Вдигна мускета и дозапъна петлето, като задържа с палец механизма да не щракне. Като погледна над дългата цев, видя, че дулото почти опира туловището на животното. Нямаше нужда да използва мушката. Внимателно обра луфта на спусъка и ударникът падна в рояк синьо-бели искри над подсипа. Последва оня миг на забавяне, който изглежда като част от вечността, докато всъщност е само част от секундата, после тежкото оръжие изрева, блъсна рамото му, като го накара да приседне и го заслепи с облак бял дим, в който изчезна тялото на слона.
Миг след своя изстрел, той чу мускета на Аболи. Изведнъж горският покой бе взривен от внезапен порив на десетки огромни тела. Стадото се хвърли с мощен рев през храстите, а цели дървета се огъваха и прекършваха под неудържимия напор.
Том остави празното оръжие, посегна зад гърба си, за да поеме нов мускет и скочи прав. Втурна се в гъстия облак дим. Когато излезе от другата му страна, видя подскачащата задница на слона, да изчезва в сключилите се зад нея шубраци.
— След него! — извика Аболи и двамата се втурнаха подир бягащото животно. От всички страни се разнасяше тътен от бягащи женски и пищящи малки. Шипове и счупени клонки разкъсваха дрехите и деряха кожата му, но Том не усещаше нищо, хукнал през просеката, оставяна от бягащия мъжкар.
Изскочи в откритото пространство край едно от езерцата и видя на петдесет стъпки пред себе си побягналото с все сила животно, развяло уши и жлътнало зъби от двете страни на облото си торбесто туловище. Късата мощна опашка стърчеше и Том видя мърдащи прешлени по извития гръбнак.
Вдигна мускета и стреля в него. Слонът приседна на задник и се хлъзна по брега. Но явно куршумът бе одраскал гръбнака, вместо да го прекърши и животното остана парализирано само за миг. Стигнало основата на полегатия бряг, то отново се изправи, прецапа езерото и излезе от противоположния му край.
Аболи тичаше успоредно с Том и също стреля над езерото. И двамата видяха как от главата на слона се вдигна парче засъхнала кал, но мъжкарят само разклати глава, изплющя с уши и потъна в гъстия шубрак на другия бряг. Том грабна третия мускет от ръцете на моряка, който бе стигнал задъхан до него и се хвърли през брега да гони бягащото животно.
Аболи тичаше до него и двамата виждаха откъде минава мъжкарят, защото върховете на дърветата се люлееха, а подире му оставаше шумоляща, трещяща и бумтяща следа, като след кит, запорил с мощни удари на опашката си водната повърхност.
Изведнъж отдясно се разнесоха мускетни изстрели и Аболи изръмжа:
— Другите мъжкари са налетели на Алф и Люк.
Тичайки един до друг, те заобиколиха езерцето и навлязоха в отсрещния гъсталак. Пробиваният от слона проход се сключваше зад него и двамата напредваха с усилие, оставяйки парцали от дрехите си и парчета кожа по бодливите храсти.
— Няма да го стигнем — каза задъхан Том. — Ще се измъкне.
Но когато най-после излязоха в открито пространство и двамата извикаха радостно — слонът се виждаше на пистолетен изстрел от тях. Ударен бе лошо. Бягът бе преминал в неуверен ход, главата висеше, а бивните оставяха бразди в меката почва. От туловището му струеше светла пенеста кръв.
— Първият ти изстрел го е ударил в белия дроб! — извика Аболи и двамата се хвърлиха напред с нова сила, като бързо скъсиха разстоянието до раненото животно. На десет крачки от него Том се отпусна на едно коляно. Бореше се за въздух, сърцето му биеше лудо, а ръцете трепереха, докато опитваше да се прицели отново в гръбнака на поклащащото се животно.