Търговията с Бонгола се оказа изгодна: дребосъкът предложи за продан много и качествени бивни от собствените си запаси. Ван Хутен се завърна от една експедиция и гордо показа на Том пет таралежови шипа, запушени откъм широкия край. Когато отпуши един от тях и изсипа съдържанието му върху блюдото на прецизна везна, Том се вторачи в мъничката купчина метални прашинки и люспи, жлътнали весело на слънцето.
— Златен пясък? — попита той. — Чувал съм да разправят за фалшиво злато. Сигурен ли си, че не е такова?
Ван Хутен се изпъчи, възнегодува срещу подобно петно върху професионалната си чест и показа на Том, как се проверяват люспите с киселина.
— Киселината разяжда всички основни метали, освен благородните — обясни той. Под погледа им химикалът зашипя и забълбука, но когато металната люспа бе извадена, тя си остана лъскава и с непокътната повърхност.
Заведе Том до мястото, където бе промил пясъка и му показа цяла верига чакълести и пясъчни наноси по протежение на една долина. По искане на Том, Бонгола им отпусна петдесет жени — мъжкият кодекс на честта не позволява да се срами полът с черна работа, като копане из полето и дълбане на дупки в реката.
Ван Хутен снабди всяка жена с корито и демонстрира как се работи с него. Как се пълни и разтърсва, как водата отмива пясъчните кристали, докато на дъното останат само лъскавите частици метал. Жените бързо овладяха тънкостите на занаята, а Том обеща да заплаща с парче мънистен наниз всеки пълен с благороден прах шип, който му донесат.
Наносното находище на Ван Хутен се оказа толкова богато, че една усърдно работеща жена успяваше да напълни мъничкото конусче за по-малко от ден. Скоро промиването на златоносен пясък се превърна в предпочитано занимание за племето. Щом някой мъж понечеше да се присъедини към това доходоносно прекарване на времето, жените го прогонваха с негодувание.
Наближаваха дъждовете и отново дойде време да поемат по течението. Лодките бяха натоварени до горе със слонова кост, а в касата на кораба имаше заключени почти сто унции златен пясък.
Когато Аболи каза на Фала и Цете, че ще ги остави при семействата им, докато се върне следващия сезон, те избухнаха в безутешни ридания и порой сълзи. Сара му се скара:
— Как можеш да бъдеш толкова жесток, Аболи? Накара ги да те обичат, а сега разбиваш мъничките им сърца!
— Те ще умрат от страх и морска болест по пътя, а дори да оцелеят, всеки ден ще тъгуват за майките си. Ще направят живота ми невъзможен, както и своя. Нека по-добре си седят тука и чакат, като примерни съпруги.
Покрусата на двете момичета бе заличена по чудотворен начин: Аболи им подари на раздяла огледала, мъниста и платове, с което ги направи най-богатите съпруги в селото. И двете бъбреха засмени, докато махаха за сбогом към високия черен кормчия на първата лодка.
Когато се върнаха в земите на лоци в началото на следващия сух сезон, и Фала и Цете бяха станали огромни от бременността, гладките им черни кореми се издуваха над бедрените препаски, а гърдите им приличаха на тикви. Родиха с няколко дни разлика, а Сара им акушираше. И двете имаха момчета.
— Господи! — възкликна Том, докато ги разглеждаше. — Няма никакво съмнение, че са от тебе, Аболи. — Само да им се лепне по една татуировка и нещастните дяволчета ще станат грозни като баща си.
Аболи бе станал нов човек. Цялата му достолепна резервираност изчезваше безследно, щом седнеше на прага с по един бузест и олигавен син на всяко коляно. Белязаното лице, внушавало ужас на стотици врагове, ставаше благо и почти красиво.
— Този е Зама — съобщи той на Сара и Том, — защото ще стане голям воин. А този — Тула, защото от него ще излезе поет и мъдрец.
В тъмнината на същата нощ, притиснала буза към лицето на Том, Сара зашепна в ухото му:
— И аз искам син, Том, моля те! Моля те, скъпи, дай ми едно бебе, което да прегръщам и обичам!
— Ще опитам — обеща той. — Ще опитам с всички сили. — Но годините минаваха, половината във форт Провидънс или в пътешествия към дивите земи на лоци, а другата — в Добра Надежда, а Сара си оставаше слаба и стройна, с плосък корем и нищо, което да пълни утробата й и да налее красивите й гърди.
Зама и Тула растяха бързо и станаха здрави и едри момченца, признати водачи на другите на тяхната възраст. Времето им минаваше в гората и по тревистите поляни. Пасяха добитъка на племето, учеха се да си служат с лък и копие, опознаваха дивите животни в гората. Вечер сядаха в краката на Аболи и слушаха зяпнали разказите му за морето, за битки и приключения в далечни земи.