— Към мен! — изрева Том. — Към мен, Кентавър! — Зовеше хората си, да се съберат. Алф Уилсън и Люк Джарвис успяха да си пробият път и застанаха от двете му страни. Заедно с Аболи и останалите моряци образуваха стоманен кръг, който започна бавно да се оттегля. Стотици пъти бяха упражнявали този маньовър. След като водачът им бе ударен и изваден от битката, арабите изпаднаха в нерешителност и не проявиха особена охота да се надянат на вражеските саби. Том усети зад себе си основата на стръмната скала и викна:
— Дим да ви няма, момчета! Всеки за себе си! Последният ще хване дявола за опашката!
Задраскаха нагоре като полудели. Плувнаха в пот, псуваха и се задъхваха. Преди да стигнат върха, арабите се окопитиха и първите мускетни изстрели разкъртиха скалите наоколо. Каменни отломъци се посипаха по главите им, а рикошетите свистяха из въздуха. Един от моряците бе ударен — оловно топче намери гърба му. Той пусна скалата, изви се като дъга назад и полетя надолу.
— Нищо не можем да направим за бедния Дейви. Продължавай! — изръмжа той.
Двамата с Аболи прехвърлиха билото едновременно и излязоха от обсега на куршумите. Изчакаха да си поемат дъх и да съберат останалите около себе си.
Вадички пот се стичаха по белязаното лице на Аболи. Той погледна Том и заклати голямата си глава — не му трябваха думи, за да изрази чувствата си на глас.
— Хич не се обаждай, Аболи! Още един път доказа, че си мъдър колкото Бог, само че доста по-стар и не толкова хубав. — Том се засмя на пресекулки. — Хайде, момчета! Назад към конете!
Сара ги държеше за юздите в гъстите шубраци на клисурата. Хвърли им един поглед, докато се препъваха назад, помъкнали двама ранени и не зададе въпроси. Повечето бяха с кървящи рани и всички вир-вода от пот. Нямаше коне за всички и Том взе Сара при себе си. Люк качи единия ранен, Алф Уилсън — другия, а останалите хванаха всеки по едно стреме и цялата кавалкада се понесе на юг. Бойците на лоци отдавна се бяха изпокрили.
— Сами си навлякохме беля на главата — каза Аболи. — Сега ще пратят цяла армия подире ни.
— Дните ни във форт Провидънс свършиха — съгласи се Том, пришпорил коня си редом. — Слава Богу, „Кентавър“ няма товар. Реката е плитка, но корабът е лек и ще се измъкнем по течението, преди мюсюлманите да ни настигнат.
148.
Дориан лежеше там, където бе паднал в търбуха на прохода. Бен Абрам, старият доктор, не даде да го мръднат, преди да сложи компрес на раната и да спре кървенето със стегната превръзка.
— Сърцето и белият дроб не са засегнати — каза той сурово, — но все още е в смъртна опасност.
Направиха носилка от копия и кожена страница от шатра, а после осем войника внимателно го понесоха през касапницата на бойното поле. Ясмини вървеше редом с носилката. Забулила бе лице с края на чалмата, за да не видят сълзите й.
Когато стигнаха сенките на малката горичка край вира в края на склона, слугите вече бяха изровили от бъркотията шатрата на шейха и тя се издигаше на брега. Положиха Ал Салил на постелята му и го подпряха с копринени възглавници. Бен Абрам му даде отвара от маково семе и той потъна в неспокоен унес.
— Няма да умре, нали? — попита умолително Ясмини. — Кажи ми, че няма да умре, стари татко!
— Той е млад и силен. С Божията помощ ще оживее, но ще мине време, докато се възстанови и възвърне силата на дясната си ръка.
— Няма да мръдна от постелята му, преди да оздравее!
— Знам, дете мое!
След около час отвън се разнесоха високи гласове. Яси излетя, за да прогони натрапниците, но дори в унеса си, Дориан разпозна гласовете на Башир ал Синд и Батула.
— Пусни ги да влязат! — обади се безсилно той и Яси трябваше да отстъпи.
Башир се поклони от входа с думите:
— Господарю, нека Аллах Ви помогне!
— Какво стана с противника?
— Тръгнахме веднага, щом видяхме ракетата, но закъсняхме — бяха се измъкнали.
— Колцина са убитите врагове?
— Много черни кафири и трима франки.
— Има ли между франките едър мъж с черна брада?
Башир поклати глава.
— Няма такъв. Двамина са дребни и кльощави, а третият е по-едър, но брадата му е сива.
Дориан изпита облекчение. Том се е измъкнал. И тогава, без да го питат, Батула се обади с остър и напрегнат глас:
— Господарю, аз проследих ония фиси, които избягаха от полесражението. Имат коне и бягат бързо на юг. Но ако заповядате, ще ги догоним.
Башир се обади също така възбудено:
— Ал Салил, имам хиляда души, готови и горящи от нетърпение да заловят неверниците. Само заповядайте и, кълна се в Аллаха, жива душа няма да оставим!
— Не! — Възклицанието разкъса от болка Дориан, а Башир премигна пред решителността на отказа.