През другите силни аромати в стаята, на свинско печено и зеле, на вино и дим от цигаро, той долови топлия аромат на момичешко тяло. Сърцето му заблъска в гърдите като юмрук, а желанието сви на топка стомаха му. С усилие потисна стенанието, което се надигна в гърлото му.
Наведе се от стола и докосна глезена й. Едва доловим досег с връхчетата на пръстите до синевата на глезена. После рязко се дръпна назад, готов да изиграе ролята на невинен.
Керълайн поде мелодията от Дориан, без да пропусне нито един такт и Том остана озадачен от липсата на реакция. Отново посегна и този път нежно погали глезена с два пръста. Керълайн не отмести крак, а гласът й продължи да се извисява ясен и сладък. Том обхвана глезена с пръсти, такъв мъничък, така женствен, че той усети някаква буца да расте в гърдите му. Синият чорап бе лъскав и гладък под пръстите му. Много бавно, той започна да глади с пръсти извивката на прасеца, наслаждавайки се на топлата издутина, докато стигна ръба на чорапа и панделката, която го държеше вързан под коляното. Тук се поколеба и в този момент песента свърши с тържествено извисяване на двата млади гласа.
За миг настана тишина, а после се чуха възгласи: „Браво! Бис! Изпейте още нещо!“
Чу гласа на баща си:
— Не бива да караме насила мистрес Керълайн. Тя прояви вече достатъчно благоразположение към нас.
Черните къдрици се тръснаха върху раменете.
— О, не сър Хенри, не е насила, уверявам Ви. Даже ни е приятно, че Ви харесва. Ще попеем още с най-голямо удоволствие. Да изпеем ли „Моята любов живее в Дъръм таун“, а Дориан?
— Ами, може — съгласи се той, не особено ентусиазирано.
Керълайн отвори красивите си устенца и остави песента да се лее от тях. Том не бе дръпнал ръка и сега тя галеше свивките на колената й. Тя продължаваше да пее и като че ли гласът й бе станал по-силен и чувствен. Мастър Уолш кимаше одобрително, с флейта на устните.
Том галеше ту едното коляно, ту другото. Повдигнал бе ръба на полите и разглеждаше гладката кожа, така топла и мека на пипане. След като стана ясно, че тя няма намерение да крещи и да го издава пред останалите, Том стана по-смел.
Плъзна пръсти по-нагоре, по задната част на бедрото, усети я как потръпва, но гласът продължи уверено, без да изпусне и дума. От този ъгъл Том виждаше обувката на баща си, която отмерваше ритъма на музиката. Мисълта, че баща му е толкова близо, съзнанието за непозволеността на това, което върши, увеличиха възбудата на Том. Пръстите му се разтрепериха стигнали гънката, от която започваше твърдата обла подутина на задника й. Под фустата не носеше нищо и той проследи с длан заоблената повърхност, докато стигна дълбоката вертикална цепнатина, която разделя едното полукълбо топла плът от другото. Опита да прокара пръст високо между бедрата й, но те бяха здраво стиснати — всеки мускул на двата крака бе стегнат като камък. Той се отказа от опита, обхвана с длан едното стегнато полукълбо и нежно го стисна.
Керълайн взе висока звънтяща нота в края на строфата и леко промени положението си, раздалечи мъничко обутите си в пантофки ходила и тикна задник към него. Бедрата й се разлепиха и когато Том опита отново, пръстите му докоснаха коприненото гнезденце помежду им. Тя направи ново незабележимо движение, сякаш за да го улесни и после пак, направлявайки пръста му. Мери, миячката, му бе показала къде се намира вълшебната ядка твърда плът и сега бързо я откри. Керълайн леко движеше цялото си тяло в такт с музиката, полюлявайки бедра. Очите й блестяха, лицето поруменя. Мисис Бийти си помисли, че дъщеря й никога не бе изглеждала така красива, огледа мъжете и с удовлетворение забеляза възхищението по лицата им.
Песента достигна най-емоционалната си точка и даже Дориан трябваше да се напрегне, за да се издигне до тая последна, висока сребърна трела, която изпълни каютата и дори сякаш увисна за миг в нея, след като песента секна. Керълайн дръпна полите си с две ръце, заприлича на тропическа орхидея и се наведе в такъв дълбок реверанс, че главата й почти опря пода.
Всички мъже станаха да я аплодират, макар и с наведени глави поради ниския таван. Когато Керълайн се изправи, устните й трепереха, а бузите й лъщяха влажни от дълбоки чувства. Майка й скочи и импулсивно я прегърна.
— О, миличка, това беше съвършено. Пя като ангел. Но май си се изтощила. Можеш да изпиеш половин чаша вино, за да се възстановиш.