„Серафим“ прекоси екватора с обичайните тържества и тези, за които това ставаше за пръв път, бяха посветени и платиха дан на Нептун, Бога на моретата. Аболи, в невероятен костюм от намерени в склада парцалаци и брада от коноп, се бе превърнал в един внушителен Нептун.
Зоната на безветрие остана далеч на север, двата кораба малко по малко се измъкнаха от мъртвата й хватка и стигнаха пояса на постоянните южни ветрове. Океанът се промени. Стана лъскав и някак си оживя, след заспалите, унили води на безветрието. Въздухът беше свеж и живителен, небето — нашарено с конските опашки на подгонени от вятъра перести облаци. Вследствие всичко това, настроението на екипажа се повиши видимо.
Хал промени курса на югозапад, започнаха да описват широка дъга, далеч от африканския континент и по-близо до Южна Америка. Така удължаваха пътя си, но печелеха от значително по-високата скорост.
На всеки десет дни Том слизаше с Нед и помощник-топчиите в погреба за проверка. В програмата му за обучение влизаше задължението да разбере естеството и начина на изменение на черния прах. Трябваше да се запознае със съдържанието му — сяра, въглен и селитра, — да знае как се смесват и съхраняват, как да ги пази от влиянието на топлина и влага, които влошават качествата на барута и той се възпламенява неравномерно или въобще отказва. При всяко слизане долу, Нед изрично подчертаваше опасността от открит огън или искра в погреба. Една експлозия би хвърлила целия кораб във въздуха.
Преди влизане в бой, барутните сандъчета се разковават и съдържанието им се разпределя в отделни копринени торбички, всяка колкото за един заряд. Торбичката се напъхва в цевта на оръдието през дулото и се запушва с парцал. След това се натиква гюлето. Торбичките се носят до оръдията от „барутните маймуни“. Дори когато не очаква сражение, корабът постоянно разполага с известно количество готови торбички, подредени в специални ракли, в случай на изненада. За съжаление, тънката коприна не може да предпази барута от външни влияния, поради което готовите торбички се проверяват и пренапълват редовно.
Когато Нед и Том работеха в погреба, рядко си позволяваха шеги и празни приказки. Светеше само една лампа с предпазна мрежичка. Беше тихо като в катедрала. Всички копринени торбички минаваха през него. Том ги подреждаше внимателно в раклите. На пипане бяха твърди и гладки. Хубава койка става от тях, помисли си Том. Изведнъж си представи Керълайн просната върху торбичките. Гола. Тихичко изстена.
— Какво има, мастър Том? — изгледа го изпитателно Нед.
— Нищо. Само си мислех.
— Остави мисленето за брат си Гай. Това е негова специалност — иронично го посъветва Нед. — А ти си гледай работата! Това е твоята специалност.
Том продължи да подрежда торбичките, но мисълта му трескаво работеше. Погребът беше единственото място в кораба, което оставаше пусто по цели десет дни и където човек би могъл да се усамоти. Ето го мястото, което се мъчи да открие от толкова време. Толкова очевидно, че го бе пропуснал. Погледна към връзката ключове на пояса на Нед. Бяха пет-шест: за депото, оръжейните шкафове, хранителните складове, склада за дрехи.
Когато привършиха, Том застана до Нед, докато заключваше тежката дъбова врата. Запомни ключа, с който бе превъртяна масивната брава. Различаваше се значително от останалите във връзката — главата му бе украсена с корона от пет издатини. Започна да обмисля, как да сложи ръка на връзката, макар за минута-две, колкото да откачи жадувания ключ от нея. Но това беше губене на време — цели поколения моряци преди него си бяха блъскали главата, как да отмъкнат ключа за склада с рома.
Тая нощ, както си лежеше на сламеника, го осени следващата идея. Така внезапно, че се надигна. Трябваше да има още един комплект ключове. А ако има, знаеше къде да го търси — в каютата на баща си. Или в моряшкото сандъче под койката му, или в чекмеджетата на писалището. През остатъка от нощта почти не спа. Дори в положението си на най-голям син на капитана, надали би могъл да се промъкне незабелязано в каютата му, да не говорим за непредвидимото появяване на Нед навсякъде и по всяко време. Не съществуваше час, за който да е сигурен, че каютата ще бъде празна. Ако сам баща му не е вътре, там се суети стюардът с постелки и дрехи. Отказа се от идеята да влезе, когато баща му спи. Знаеше, че сънят му е лек — бе платил скъпо за тая информация. Изобщо, капитанът не беше лесен.
През цялата следваща седмица Том измисляше, обмисляше и отхвърляше една по една куп идеи, включително и такава — да се спусне от външната страна на корпуса и да влезе през кърмовата галерия. Знаеше, че трябва да поеме пресметнат риск и реши да изчака, докато баща му разпореди цялостна подмяна на платната. Тогава на палубата ще се съберат и двете вахти, а Хал ще бъде погълнат от работа. Том ще си измисли някакво извинение, за да слезе от мачтата и ще изтича долу.