— И не само с мене — кикотеше се момичето в лицето на Том, — ами и с Мейбъл, и с Джил, освен ако не лъжат и двете. И с половината момичета от село, чувала съм да разправят. Биче и половина сте Вие, мастър Том.
Тя посегна надолу и хвана връзките на бричовете му. В същото време се изправи на пръсти и впи устни в неговите. Том натисна гърба й върху каменния саркофаг. Опита се да каже нещо на близнака си, като извъртя очи в негова посока, но бе заглушен от меките, влажни устни и дългия й котешки език, пъхнат дълбоко в устата му.
Най-накрая се освободи, пое си дъх и се усмихна към Гай.
— Сега ще ти покажа най-сладкото нещо, което можеш да видиш, та ако ще и сто години да живееш.
Мери още стоеше облегната на саркофага. Том се надвеси и с опитни пръсти развърза връвта на кръста й. Полите се свлякоха на купчина около глезените. Отдолу не носеше нищо, а тялото й беше гладко и бяло. И тримата се вторачиха в него. Близнаците с благоговение, а тя с видима гордост. След една безкрайна минута мълчание, нарушавана само от накъсаното, тежко дишане на Том, Мери изхлузи с две ръце блузата през глава и я пусна на капака зад гърба си. Извърна лице и погледна Гай в очите.
— Не ги ли искаш? — попита го тя, хванала по една пълна гръд във всяка ръка. — Не? — Тя му се подиграваше. Гай бе онемял. Сега Мери прекара пръсти надолу по тялото си, покрай дълбоката пъпна ямка. Ритна полите настрани и без да сваля поглед от Гай, широко разкрачи крака. — Никога не сте виждал такова малко котенце, нали, мастър Гай? — попита тя. Къдравите косъмчета изшумоляха, когато прокара пръсти през тях. Гай издаде задавен звук и момичето се разсмя победоносно.
— Късно е вече, мастър Гай! — гавреше се Мери. — Пропуснахте вашата възможност. Сега ще трябва да чакате ред!
Том вече бе свалил гащи в краката си. Мери обгърна раменете му и с лек подскок се набра нагоре, като се вкопчи в него, с ръце около врата и крака около кръста. Носеше евтин гердан от стъклени мъниста, който остана притиснат помежду им. Конецът се скъса и стъкълцата се посипаха по телата им и по каменните плочи на пода. Никой не ги погледна.
Гай наблюдаваше с ужас и страхопочитание, как близнакът му приковава момичето към каменния саркофаг на дядо им, как с почервеняло лице и ръмжене влиза в нея с яростни тласъци, на които тя отговаряше. Момичето започна да издава тихи стонове, които ставаха все по-силни и по-силни, докато накрая заквича като кученце.
Гай искаше да отклони поглед, но не можа. Наблюдаваше очарован и ужасен, как брат му изви глава назад, отвори широко уста и нададе страховит, изтерзан вик.
Тя го уби! Такава беше първата мисъл на Гай и после: Какво ще кажем на татко? Лицето на Том беше яркочервено и потънало в пот.
— Том! Какво ти е? — Думите излетяха от устата му, преди да може да ги спре.
Том се извърна към него и му отправи крива усмивка.
— Никога не съм се чувствал по-добре. — Той пусна Мери да стъпи на крака и да се облегне на саркофага. — Сега е твой ред — задъхано промълви той. — Дай й да се разбере за шест пенса, момче!
Мери също дишаше тежко, но се засмя неуверено.
— Нека си поема дъх, после ще си направим такава езда, мастър Гай, дето години няма да забравите.
В тоя миг откъм тавана се разнесоха две изсвирвания и Гай отскочи, обзет от страх и облекчение. Сигналът за тревога бе категоричен.
— Котки! — извика той. — Дори е, от покрива. Някой идва.
Том подскачаше ту на един, ту на друг крак, докато навличаше и завързваше бричовете си.
— Бързо да те няма, Мери! — викна той на момичето. Тя пълзеше на четири крака, опитвайки да си събере мънистата.
— Остави ги! — нареди Том, но тя не му обърна внимание. Голият й задник имаше розови отпечатъци там, където се бе притискал към плочата. Том си помисли, че може да прочете надгробния надпис върху бялата й кожа, от което го напуши страхотен смях. Сграбчи Гай за рамото.
— Давай! Може да е татко! — Тази мисъл сложи криле на краката им и те полетяха по стълбите, блъскайки се един в друг в бързината.
Когато изхвръкнаха от ризницата, видяха Дориан да ги чака, скрит в бръшляна на стената.
— Кой е, Дори? — задъхано го попита Том.
— Черният Били! — изписка Дориан. — Ей сега излезе от конюшнята със Султан и пое по пътеката право насам. След минута ще бъде тук.
Том даде воля на най-сочната си псувня, научена от Големия Дениъл Фишър, боцмана на баща им.