Доктор Рейнолдс се приближи до Хал.
— Е, сър, голямо облекчение е, че стигнахме пристанище. Вече имаме двадесет и шест случая на скорбут, но всички ще се оправят преди да потеглим отново. Това е загадка и чудо, но въздухът от сушата лекува дори и най-тежките случаи. — Подаде му една зряла ябълка. — Задигнах две от покупките на мастър Уолш.
Хал захапа ябълката и затвори очи в екстаз.
— Храна за богове — каза той, докато сокът напълни устата му и се стече като небесен нектар по гърлото. — Баща ми казваше, че скорбутът се причинява от липсата на прясна храна.
Доктор Рейнолдс се усмихна снизходително и отхапа голяма хапка от собствената си ябълка.
— Е капитане, сър, без да обиждам светия Ви баща, защото всички знаят какъв голям и добър човек беше той, но корабният сухар и осоленото телешко са си прекрасна храна за всеки моряк — мъдро разтърси перука Рейнолдс. — Разправят се всякакви фантастични теории, предимно от хора незапознати с науките, но скорбутът се причинява от морския въздух и от нищо друго.
— Как са двамата ми сина, докторе? — рязко промени темата Хал.
— Томас е здраво младо биче, а раната за щастие не е дълбока или опасна. Затворих я с конци от котешки черва и ще зарасне много скоро. Ако не се възпали, разбира се.
— А Гай?
Изпратих го да легне във вашата каюта. Дробовете му са били пълни със солена вода и понякога това има като следствие мрачни мисли. Но след няколко дни и той ще е забравил всичко.
— Много съм Ви благодарен, докторе.
В този момент по средата на кораба се вдигна олелия. Аболи бе хванал един от юношите хотентоти, качил каса плодове от привързана за кораба лодка и сега го държеше за рамото.
— Ей ти, хубавото момче — викна той. — Или не си момче? — Жертвата имаше сърцевидно лице с гладка златиста кожа и дръпнати ориенталски очи. Тя отговори на предизвикателството с порой изискани ругатни на някакъв странен звънтящ език и се задърпа в ръчищата на Аболи. Той свали със смях шапката на човека и изпод нея се изсипа гъста черна грива. Аболи го вдигна засмян с една ръка, докато с другата ловко смъкна бричовете му до коленете.
Екипажът нададе одобрителен вик, когато отдолу се показаха заоблен жълт задник, добре оформени бедра, а между тях тъмният и космат, триъгълен белег на женствеността. Високо във въздуха момичето сипеше дъжд от удари по голата глава на Аболи.
Аболи приближи релинга и я хвърли в морето с такава лекота, сякаш бе сламена играчка. Приятелките й я измъкнаха от водата. Тя заизстисква бричовете си и обсипа с ругатни развеселените моряци на палубата.
Хал се извърна, за да скрие усмивката си и тръгна към мастър Бийти, заобиколен от семейството си при основата на голямата мачта. Всички гледаха към брега и оживено обсъждаха тази непозната земя. Хал вдигна шапка към дамите и мисис Бийти разцъфна от удоволствие. За разлика от нея, Керълайн сведе поглед. Тя се срамуваше от него след оная нощ в погреба. Хал се обърна към мастър Бийти.
— Ще останем на котва тук много дни, може би дори седмици. Трябва да изчакам пристигането на „Йомен“, а имам и още много работа за свършване. Сигурен съм, че ще искате да отведете семейството си на брега, да дадете възможност на дамите да излязат от теснотията на каютите и да се поразходят истински. Знам, че в града могат да се намерят много прилични квартири.
— Каква чудесна идея, сър! — отвърна въодушевено Бийти. — Сигурен съм, че тези трудности не значат нищо за Вас, сър Хал, но за нас, земните жители, теснотията на борда започва да става непоносима.
Хал кимна.
— Ще изпратя младия Гай на брега с Вас. Сигурен съм, че ще искате секретарят Ви да е под ръка. — Хал със задоволство установи, че се е справил с двете си неотложни задачи: най-напред да отдели Том от Гай, а после — Керълайн от Том. И двете комбинации бяха взривоопасни. — Ще наредя да ви откарат, веднага щом бъдат спуснати лодките, макар че тази вечер вече е късно. — Той погледна към залязващото слънце. — Може би ще е по-добре да си приготвите нещата сега и да слезете на сушата утре заран.
— Много сте любезен, капитане — поклони се Бийти.
— Ако Ви се отдаде възможност, може би ще бъдете така добър да направите посещение на добра воля при холандския губернатор — Ван дер Стел, Симон ван дер Стел. Аз ще съм претоварен с грижите около кораба, така че ще ми направите огромна услуга, ако го поздравите от мое и на Компанията име.