— Приличате ми на някого. — Тя се замисли за момент. — Бил ли сте тук, на Добра Надежда преди? Аз никога не забравям лица.
Хал поклати глава, а Големият Дениъл се ухили:
— Може би, госпожичке, ако ти покаже патката си, ще го познаеш по-лесно, отколкото по някакво си лице, а?
Хал свъси вежди, но половината джин вече не беше в бутилката и Хана закудкудяка:
— Давам милион гулдена да я видя! — Тя изяде Хал с поглед. — Искате ли да дойдете отзад с Хана? Няма да взема пари от такъв хубав мъж като Вас.
— Следващия път — обеща й Хал.
— Познавам Ви — настояваше Хана. — Щом се усмихнахте така и Ви познах. Ще се сетя. Аз не забравям лица.
— Разкажи ми още за Янгири! — поиска Хал, за да я отклони, но тя започваше да се омайва.
Напълни чашата си и вдигна празната бутилка.
— Всеки, когото обичам, си заминава и ме изоставя — съобщи тя с насълзени очи. — Даже и бутилките не се задържат дълго при мене.
— Янгири — настоя Хал. — Разкажи ми за Янгири.
— Той е мръсен мюсюлмански пират. Изгаря живи християнските моряци, само за да слуша писъците им.
— От къде се е появил? Колко кораба има? Колко оръдия?
— Един мой приятел плава на кораб, преследван от Янгири. Не могъл да ги хване — заломоти Хана. — Много хубаво момче. Иска да се ожени за мене и да ме отведе в Амстердам.
— Янгири? — повтори Големият Дениъл.
— Не бе, дърво тъпо! — сопна се Хана. — Приятелят ми. Забравих му името, но иска да се ожени за мене. Той е виждал Янгири. Имал късмет да се измъкне от кръвожадния дивак.
— Кога е станало това, Хана? Кога се е сблъскал приятелят ти с Янгири?
— Няма и два месеца. При Брега на треската. Близо до Мадагаскар.
— С какви сили е разполагал? — настоя Хал.
— Големи кораби. Много — несигурно промълви Хана. — Цяла ескадра военни кораби. Корабът на приятеля ми избягал.
Хал разбра, че мисълта й започва да се губи. Надали можеше да му каже още нещо. Но все пак, зададе последен въпрос:
— Знаеш ли по какъв маршрут ще поеме конвоят на ОИИК за Батавия?
— На юг — отвърна тя. — Казват, много на юг. Чух, че щели да заобиколят отдалече Мадагаскар и островите около него, защото там се крие Янгири, долният неверник.
— Кога ще вдигне платна конвоят? — попита Хал.
Но тя бе потънала в алкохолна мъгла.
— Янгири е самият дявол — шепнеше Хана. — Той е Антихристът и всеки вярващ трябва да се пази от него. — Главата й бавно се отпусна напред, докато цопна в локвичката джин на масата.
Дениъл хвана мазен кичур сива коса и я повдигна, за да погледне в очите.
— Дамата не е вече в компанията ни — установи той и пусна главата да тупне върху плота. Хана се катурна от пейката на пода, където мощно захърка. Хал извади сребърна монета от десет гулдена от чантичката на пояса си и я пъхна под жакета на жената.
— Тя не може да изкара толкова за цял месец, даже и ако всеки ден е неделя — изгрухтя Големият Дениъл.
— Но си ги заслужи — отвърна Хал и се изправи. — Такива сведения не бихме могли да получим и от самия адмирал Ван Рутиерс.
Алф Уилсън ги очакваше на плажа при лодката. Докато гребяха назад през залива към „Серафим“, Хал седеше безмълвен, премисляше чутото от Хана и го вплиташе в плановете си. Когато се изкачи по въжената стълба на главната палуба, той вече знаеше какво трябва да направи.
31.
— Наученото от приятелката на Дениъл снощи изяснява някои неща — каза Хал и огледа решителните лица на офицерите, събрани в кърмовата каюта. — Едното е, че Янгири е свил гнездо някъде в тоя район. — Надвеси се над проснатата върху писалището маса и очерта с пръст кръг около Мадагаскар. — Оттук може да контролира както южните, така и източните търговски пътища.
— Главното е да се открие базата му — изръмжа Аболи. — Няма причина да е непременно на голям остров. Има стотици други, пръснати на две хиляди левги, от брега на Оман до Маскареновите острови на юг.
— Прав си — съгласи се Хал. — Към тях следва да прибавим и други десетки, дето нито ги знаем, нито имат име, нито са отбелязани на която и да е карта. Може да си плаваме сто години и пак да не открием и проучим всичките. — Вдигна поглед към лицата им. — Щом не можем да отидем при него, какво ни остава?
— Да го примамим при нас — отвърна Нед Тайлър.
Хал пак кимна.
— Да го накараме да излезе от леговището си. Да му хвърлим стръв и да чакаме. Това трябва да стане край Брега на треската. Ще трябва да кръстосваме край Мадагаскар и Занзибар, да се мотаем по цялото африканско крайбрежие. — Всички изсумтяха одобрително.
— Със сигурност той има шпиони на всяко пристанище на Индийския океан. Те му съобщават за възможната плячка — заговори Дениъл. — Поне аз щях да постъпя така, ако бях пират.