Стоеше там почти в страхопочитание, вперил поглед във величествените бивни. Синовете му стояха до него. Даже Дориан бе замръзнал като омагьосан. Най-накрая Том проговори с едва чут глас:
— Толкова са големи — прошепна той. — Искам някой ден и аз да поваля животно, голямо колкото това.
43.
Хал направи цял театър от ремонта на „Серафим“. Искаше да даде възможност новината за присъствието му в Занзибар да плъзне по островите и по протежение на Брега на треската, докато стигне до ушите на Янгири, където и да се намира той. После на корсаря ще му трябва време, за да организира силите си и да ги разположи в засада. Сигурен бе, че дори Янгири не би дръзнал да нападне „Серафим“ на котва в пристанището. Все пак, той бе гост на султана и се намираше под негова закрила.
Хал познаваше добре учението на Пророка и знаеше, че в ислямския свят гостоприемството е на почит и върху домакина лежи тегобата на честта, срещу която султанът не би позволил на никого от поданиците си да вдигне ръка. Обаче в открито море, „Серафим“ отново се превръщаше в дивеч и султанът навярно щеше да приеме своя дял от плячката, без каквото и да било угризение.
Хал трябваше да се съобрази и с плаването на „Йомен ъв Йорк“ под командването на капитан Едуард Андерсън, като предвиди възможното време на неговото пристигане. Хал много искаше да срещне Янгири, кораб срещу кораб в открито море, но беше повече от сигурен, че базата на корсаря е добре укрепена и тежковъоръжена, така че щеше да има нужда от всеки човек и оръдие за превземането й.
Ако Едуард Андерсън бе напуснал Добра Надежда седмица след „Серафим“, то „Йомен“ би трябвало да се е разминал с бурята, а последвалите я силни ветрове биха ускорили плаването му до Бомбай. Настъпваше смяна на сезоните. Скоро мусонът щеше да обърне посоката си и да помогне на Андерсън при обратния му курс към африканския бряг. Въпреки това, щяха да минат още много седмици, преди Хал да го види на определеното за среща място. Не, наистина нямаше защо да се бърза.
Без да си дава много зор, екипажът на „Серафим“ започна да изважда от трюма и да монтира по местата им свалените части от такелажа и мачтите, докато дърводелците поправяха и боядисваха корпуса.
Седмица след визитата си при британския консул, Хал изпрати Аболи до сука, за да купи някои неща. Същата вечер извика Дориан и Том в каютата си. Бяха му извадили душата с молбите си да ги пусне на брега, щом някоя лодка се отправи към кея. Дълго сдържаната им енергия бе избила напоследък в няколко опасни лудории и един излет щеше да им се отрази добре.
— Слизаме с Аболи на брега тая вечер, да научим клюките из града — каза им той. — Трябват ми две момчета роби да ме придружат. — Говореше на арабски и се усмихна, когато Том поде играта и отвърна на същия език:
— Уважаеми татко, ще ни окажеш голяма чест, ако ни бъде позволено да ти правим компания.
Хал поправи грешките му, но се зарадва на очевидния напредък. Разбира се, още не можеше да мине за арабин, но нямаше да се затрудни при какъвто и да е разговор. Погледна към Дориан.
— Какво би казал по въпроса моят най-млад син?
Дориан направи почтителен поклон.
— Многообични татко, при такава милост моята благодарност ще бликне като сладководен извор в пустинята.
— Дал съм живот на цял поет! — засмя се Хал. Арабският на Дориан превъзхождаше значително този на брат му. Речникът му бе впечатляващо богат и точно какъвто би използвал един истински арабин в подобни обстоятелства. — Аболи е купил дрехи и за двама ви. Пригответе се да дойдете с мен след вечеря!
Хал носеше дълга до петите роба и сандали, купени от Аболи. Поясът беше от златен филигран с извит ятаган по средата на корема. Дръжката на оръжието бе направена от рога на носорог, полиран като полупрозрачен ахат. Елекът бе бродиран със сребърни и златни нишки, а тюрбанът — черен. С дебелите си черни мустаци, гърбав нос и тен като омаслено тиково дърво, той приличаше на преуспяващ капитан на джонка. Предвидливо пъхна два двуцевни пистолета в златоткания пояс и ги скри под елека.
Лицата на двете момчета бяха така потъмнели от слънцето, че не им трябваше грим, а чалмите скриваха цвета на косите им. Зеленото в очите на Дориан беше толкова ярко, че те живо се открояваха на фона на бакъренозлатистата кожа, но много от племената в северната част на Индия бяха бледолики и светлокожи.