Спуснаха се след смрачаване в една лодка и вместо да се отправят към кея, Хал ги насочи отвъд него, към отдалечен на около миля от града бряг. Оставиха лодката на грижите на Големия Дениъл и поеха по отъпкана пътека към къщите.
Градът нямаше крепостни стени, а тесните улички не бяха осветени, ако не се смята някой случаен лъч от прозорец на втория етаж, така че не им беше трудно да влязат незабелязани. Като стигнаха до главния сук, установиха, че повечето сергии и магазинчета са отворени. Хал избра един търговец на килими, когото си бе набелязал още докато отиваше към консула Грей. Имаше някои наистина прекрасни по изработка и шарки килими. Собственикът на име Салим бин Талф го приветства многословно, настани го върху килим от лъскава коприна и му предложи гъсто, ароматно кафе. Аболи с двете момчета роби остана далеч в сянката и съгласно инструкциите на Хал, мълча почтително през цялото време.
— Е, какво ново, ефенди? — зададе ритуалния въпрос Бин Талф.
— Всичко е наред — осведоми го Хал. Обичайният отговор нямаше да бъде по-различен, дори ако току-що го бяха обрали до шушка, ако бяха изнасилили жените му до една, а синът му бе умрял, ухапан от змия. — А при вас?
— Всичко е наред. — Засърбаха кафе и докато си бъбреха, трима-четирима от роднините и приятелите на търговеца се присъединиха към тях, привлечени от присъствието на чужденец. Бавно и с отдаване дължимото на протокола и добрите обноски, разговорът течеше и важни проблеми бяха поставени на обсъждане.
— Речта Ви не е тукашна, ефенди? — Забелязали бяха акцента му.
— Аз съм от Морби в Гуджарат — империята на Великия Могул. Корабът ми е в пристанището. — Разгледал бе презморските джонки, закотвени около „Серафим“, така че описанието беше задоволително за слушателите му. — Дойдох да купя роби и да продам някои стоки на суковете в Занзибар и Ламу.
— Как е по вашите земи?
— Маратаските племена и сикхите се бунтуват срещу императора, но с Божията помощ, той ще ги усмири.
— Слава на Аллаха!
— През тоя сезон най-големият му син, Асаф хан, ще направи поклонение в Мека, с флотилия от сто кораба.
— Слава на Аллаха!
— Един е Аллах!
Всичко това Хал бе научил в пристанището на Добра Надежда, но автентичността на сведенията му укрепваше неговата репутация в очите на присъстващите. Те станаха още по-дружелюбни, разговорът тръгна по-леко. Хал учтиво спазари един прекрасен персийски килим от коприна и когато плати със златни мохури, монети със стойност петнадесет рупии, благоразположението на продавача се разля като пълноводна река.
— Видяхте ли английския кораб в пристанището? — попита един братовчед на Бин Талф. — Оня с черния корпус, дето е закотвен на самия край?
— И моят кораб е на котва до английския. Изглежда е повреден, защото екипажът му работи по мачтите.
— Разправят, че пострадал от голямата буря миналия месец.
— И аз попаднах в нея, но по волята Божия, се измъкнахме читави от стихията.
— Слава на Аллаха!
— Разправят, че англичанинът идвал от вашата страна, от Бомбай в царството на Великия Могул. — Бин Талф се огледа, за да се увери, че никой не го шпионира. — Карал огромно съкровище от Могула за Краля на франките.
— И аз чух за съкровището — потисна усмивката си Хал. — Много се изприказва за него, докато напусках Алахабад — също понижи глас Хал. — Казват, че имало диаманти за двадесет лаки.
— Ами! — възбудено зашепна братовчедът. — На мене ми казаха, че са смарагди и че струват петдесет лаки! Разправят, че Великият Могул изпразнил цялата си хазна.
— Наистина трябва да е най-голямото богатство на тоя свят — въздъхна със страхопочитание Хал. — И сега си лежи там близо до нас. Бих искал да хвърля един поглед на такова съкровище.
Всички се умълчаха замислени над казаното. В очите им блещукаше алчност.
— Бих искал да пипна с ръка такова съкровище — каза най-накрая Бин Талф. — Колкото да мога да разправям на внуците си затова.
— Ал Ауф ще ти го вземе от ръката — присмя се злостно братовчедът.
Всички избухнаха в смях, а един допълни:
— Ал Ауф ще ти вземе и ръката.
— Бог вижда, че е истина.
— Така е! Така е! — разсмяха се неудържимо всички.
— Кой е тоя Лошият? — попита невинно Хал, защото такова бе значението на Ал Ауф.
— Вие сте мореплавател и не сте чувал за него? — удиви се Бин Талф. — Мисля, че всеки моряк трябва да трепери пред това име.
— Аз съм само един невежа от далечна страна — призна Хал.
— Мусалим бин Янгири, бич за неверниците и Меч на исляма. Това е Ал Ауф, Лошият.
Хал усети, че пулсът му се учестява при споменаването на това име, но остана невъзмутим и почеса брадичка замислено.