— Нека Бог ви обича като аз ви обичам, момчета! Не се мъчете да ставате герои! Просто си стойте настрана от неприятностите! — Погледа как се катерят нагоре по вантите и изчезват в мрака. Върна се на мястото си при кърмата.
Призори заваля, така че нощта се удължи. След това, едновременно с изгрева на слънцето, дъждовните облаци се разкъсаха и денят рухна внезапно отгоре им. Капризите на теченията в пролива бяха приближили през нощта кораба до брега.
На две мили от щирборда се точеше белият пясъчен бряг на африканския материк, а бивните на коралови рифове надничаха от плитките зелени лагуни вътре на сушата. Пред тях бе замръзнал китоподобният гръб на Раш Ибн Кум, проснат далеч навътре в пролива. Хал тихо разпореди промяна в курса, за да го заобиколят.
През нощта придружаващата ги флотилия джонки, ориентирана по червените фенери на главната мачта, бе успяла да съкрати още разстоянието. Първият съд, с водоизместимост от няколкостотин тона, бе препълнен с мъже и се намираше на по-малко от кабелт зад кърмата. Щом забелязаха „Серафим“ да се появява от тъмнината пред тях, като по волята на магическа пръчка, те нададоха радостни викове и започнаха да изпразват оръжията си във въздуха. Очевидно червените фенери ги бяха накарали да мислят, че корабът е вече в ръцете на Ал Ауф. Струйки барутен дим изпълниха въздуха, докато шумът от гласовете им и дрънкането на оръжията се носеше над тъмните неспокойни води.
— Поздравете ги, момчета! — каза Хал на хората си, пременени в арабски одежди. — Те заподскачаха и размахаха ръце към джонката, а робите им се къдреха и издуваха, под напора на идващия откъм брега утринен бриз. Хал не си направи труд да намали скоростта, така че дистанцията между тях остана непроменена.
Погледна напред, като преценяваше кое е безопасното разстояние до силно издадения в пролива нос, после усети как сърцето му се свива и не може да си поеме дъх, при вида на още един кораб с черни правоъгълни платна, появил се на по-малко от две мили пред тях иззад носа.
Хал разбра веднага, че той бе дебнал в залива отвъд, докато сигналните огньове по брега го бяха осведомявали за придвижването на „Серафим“. Сега бързаше да ги посрещне, разпенил водата с носа си. Следваше го цяла орда от десетина по-малки съдове.
Алф Уилсън изтича при Хал с изпълнени от възбуда черни очи.
— Това е „Минотавър“. Ще го позная където й да е, капитане.
— Благодаря, мастър Уилсън и аз си мислех, че е той. — Лицето на Хал оставаше безизразно, после се извърна към Нед Тайлър. — Поддържайте този курс!
Докато двата големи кораба скъсяваха бързо разстоянието помежду си, Хал разгледа „Минотавър“ през далекогледа. Нямаше и две години откак Ал Ауф го бе отвлякъл, но състоянието на такелаж и платна бе направо жалко. Никой английски капитан не би занемарил до такава степен своя кораб. На всичко отгоре, го управляваха много непохватно. Вероятно капитанът е свикнал с триъгълно платно и не познава добре сложната система за окачване и манипулиране на правоъгълните. В момента горните платна провисваха, а главните не бяха правилно завързани, така че вятърът ги отминаваше, а черният брезент потръпваше и се люшкаше като трескав. Хал разбра по отклонението на носа, че дъното е цяло във водорасли. Безредна тълпа мъже се трупаше по бордовете или висеше по вантите, подскачайки и дрънкайки оръжие, подивяла от радост. Хал прецени, че са няколкостотин на брой и по гърба му преминаха тръпки, като си представи как заливат палубата на кораба му. Не предприе никаква маневра, която да постави корсаря нащрек. Междувременно предрешените моряци от „Серафим“ изпълняваха безумна пантомима за поздрав към пиратите.
„Минотавър“ имаше по двадесет и пет оръдия на борд и общата му огнева мощ превъзхождаше почти двойно тази на „Серафим“. Ако го управляваха като хората, не можеха да му излязат насреща. Да се надяваме, че боевите му качества отговарят на мореходните, помисли си Хал, докато двата кораба се носеха един срещу друг и почти щяха да се сблъскат. Свитата джонки на „Минотавър“ креташе подире му като колона патета.
Вече бяха толкова близо, че Хал виждаше ясно носовото украшение на другия кораб — рогато митологично чудовище, наполовина човек, наполовина бик. Корабите бързо скъсиха разстоянието помежду си, докато Хал прочете и името „Минотавър“, макар златните букви да бяха олющени, избледнели и покрити със сол.
Хал вдигна далекогледа и проучи палубата. Сред сганта арабски моряци почти веднага се открои висока фигура в черно. Нямаше съмнение — това е Ал Ауф, Лошият. Как го бе описал братовчедът на Бин Талф? „Има гордата осанка и храбър поглед на древен герой. Могъщ човек, страшно е дори да го погледнеш.“ Не е преувеличил кой знае колко, помисли си мрачно Хал.