— Звучи ми малко тъпо — каза Бъди.
— Харесва ми тъпото. Трайно е.
Стигнаха страничния вход на „Барабана“ и влязоха в една мрачна стая, която миришеше на плъхове и второкласна бира. Откъм бара се чуваха далечни сподавени гласове.
— Звучи така, сякаш вътре има много хора — каза Глод.
Хибискус дотича.
— Готови ли сте, момчета? — попита той.
— Чакай малко — каза Клиф. — Не сме говорили за заплащането.
— Казах шест долара — рече Хибискус. — К’во очаквате? Вие не сте Гилдията, а тарифата на Гилдията е осем долара.
— Ние не бихме си позволили да искаме осем долара — каза Глод.
— Точно така!
— Ние ще вземем шестнайсет.
— Шестнайсет? Не можете да го направите! Това е почти два пъти колкото тарифата на Гилдията!
— Но там отвън има много хора — каза Глод. — Обзалагам се, че им пробутваш много бира. Ние нямаме нищо против и да се върнем у дома.
— Да го обсъдим — рече Хибискус. Сложи ръка върху главата на Глод и го отведе към един ъгъл на стаята.
Бъди наблюдаваше как Библиотекарят изследва пианото. Никога не беше виждал музикант, който започва да свири като се опитва да изяде инструмента си. Тогава маймуната вдигна капака и огледа клавиатурата. Опита няколко тона, очевидно заради вкуса.
Глод се върна, като потриваше ръце.
— Това го постави на мястото му — каза той. — Ха!
— Колко? — попита Клиф.
— Шест долара! — рече Глод.
Настъпи кратко мълчание.
— Извинявай — рече Бъди. — Очаквахме „найсет“-те.
— Трябваше да съм твърд — каза Глод. — В един момент той стигна до два долара.
Някои религии казват, че вселената се е родила с дума, песен, танц, някаква музика. Слухтящите Монаси от Планините Рамтоп са напрегнали слуха си чак дотам, че могат да определят стойността на играеща карта само като я слушат, и са превърнали в своя задача да слушат напрегнато едва доловимите шумове на вселената, за да сглобят от вкаменилото се ехо съвсем изначалните звукове.
Съвсем сигурно е съществувал, твърдят те, един много странен шум в началото на всичко.
Но най-напрегнатите уши (онези, които най-много печелят на покер), които слушат замръзналото ехо на амонитите и кехлибара, се кълнат, че могат да различат някои миниатюрни шумове и преди това.
Звучеше, твърдят те, като някой, който брои: „Едно, Две, Три, Четири“.
Най-добрият от тях, онзи, който слушаше базалта, казваше, че му се струва, че различава, едва-едва, няколко числа, които идваха дори и от по-рано.
Когато го попитаха какво е то, той каза: „Звучи като Едно, Две.“
Никой никога не попита какво, ако наистина е съществувал звук, който е довел до съществуването на вселената, се е случило с него след това. Беше митология. Не се предполага да задаваш такива въпроси.
От друга страна, Ридкъли вярваше, че всичко е възникнало по чиста случайност или, като в конкретния случай с Декана, от злоба.
Старшите магьосници обикновено не пиеха в „Поправения Барабан“, с изключение на случаите, когато не са на служба. Даваха си сметка, че тази вечер са тук в качеството си на един вид зле формулирана обществена сила, и се бяха настанили съвсем чинно пред чашите си.
Около тях се беше образувал кръг от свободни места, но не беше много голям, тъй като „Барабанът“ беше необичайно препълнен.
— Голямо обкръжение има тук — каза Ридкъли като се озърташе наоколо. — А, виждам, че отново са се върнали към Истинска Бира. За мен халба от Истински Странното Пиво на Търбот, моля.
Магьосниците го наблюдаваха как изпразва чашата. Бирата на Анкх-Морпорк си имаше собствен аромат; има нещо общо с водата. Някои хора казват, че е като бульон, но те грешат. Бульонът е по-студен.
Ридкъли щастливо млясна с устни.
— А, ние определено знаем какво има в хубавата бира в Анкх-Морпорк — каза той.
Магьосниците кимнаха. Те със сигурност знаеха. Точно затова пиеха джин с тоник.
Ридкъли се огледа. Нормално по това време на денонощието някъде се водеше борба, или поне леко сбиване. Но тук просто се носеше лекото бръмчене от разговори и всички наблюдаваха малката сцена в отсрещния край на стаята, където най-общо нищо не се случваше. На теория през нея беше преметната завеса; беше само един стар чаршаф, а иззад нея се чуваше поредица от тропане и трясъци.
Магьосниците бяха доста близо до сцената. Магьосниците обичат да заемат хубавите места. Ридкъли си помисли, че дори различава шепот и че вижда сенки да се движат зад чаршафа.
— Той попита как се казваме.
— Клиф, Бъди, Глод и Библиотекарят. Мислех си, че това го знае.