Патрик Ротфус
Музиката на тишината
На Вай, без която тази история нямаше да я има.
И на Тунеления Боб, без когото нямаше да има Аури.
Предговор от автора
Тази книга може би не е за вас.
Знам, че не върви авторът да говори такива неща. На хората от маркетинговия отдел това никак няма да им се понрави. Редакторката ми ще откачи. Но аз искам да бъда искрен с вас от самото начало.
Да започнем с това, че ако не сте чели предишните ми книги, със сигурност не бихте искали да започнете точно с тази.
Първите ми две книги се казват „Името на вятъра“ и „Страхът на мъдреца“. Ако се интересувате от творчеството ми, прочетете първо някоя от тях. Така най-лесно ще влезете в моя свят. Тази книга е за Аури, която участва и в предишните истории от тази поредица. Ако не сте чели предишните книги, тази сигурно ще ви се стори доста объркваща.
Освен това, дори да сте чели другите ми книги, пак трябва да ви предупредя, че тази е доста по-странна. Не обичам да издавам нищо предварително, затова само ще ви кажа, че тази книга е… различна. Историята в нея нарушава много от правилата на класическото разказване на истории. Нито пък е за живота на Квоте, както може би сте се надявали.
От друга страна, ако ви се иска да научите повече за Аури, тази книга ще ви свърши чудесна работа. Ако се вълнувате от думи, мистерии и потайности… Ако ви е любопитно да научите повече за алхимията и Онова долу… Ако искате да узнаете какво се случва в най-скритите кътчета на моя свят.:.
Тази книга може би е точно за вас.
Дълбокото дъно на съществуването
Когато Аури се събуди, тя вече знаеше, че разполага със седем дни.
Да. Това беше съвсем ясно. Той щеше да я посети на седмия ден.
Много време. Твърде много, ако го прекараше в очакване. Но далеч не толкова много, ако искаше да свърши всичко необходимо. Не и ако беше достатъчно внимателна. Не и ако искаше да бъде подготвена.
Аури отвори очи и видя шепота на приглушена светлина. Доста необичайно, като се има предвид, че си лежеше сгушена в Покривалото — нейното възможно най-скришно местенце. Значи днес беше бял ден. Дълбок ден. Ден за открития. Тя се усмихна, а в гърдите й закипя вълнение.
Светлината й стигаше само да различи бледите очертания на ръката си, докато се пресягаше да вземе шишенцето с капкомера от полицата над леглото си. Тя развинти капачето и отрони една-единствена капка в паничката на Фоксен. Миг по-късно той бавно започна да добива сините багри на здрача.
Аури внимателно отметна одеялото си, като внимаваше да не го доближава до пода. Сетне се измъкна от леглото и стъпи върху топлите плочи на каменния под. Легенчето беше на мястото си върху нощното шкафче, а до него стоеше късче от нейния най-ароматен сапун. Нищо не се беше променило през нощта. Това беше добре.
Аури капна още една капчица върху Фоксен. Поколеба се, сетне се усмихна и остави трета капка да падне върху него. Не биваше да прави нищо наполовина в деня за открития. Тя събра одеялото си и внимателно започна да го сгъва, като го придържаше с брадичката си, за да не се опира в пода.
Светлинката на Фоксен продължи да нараства. Първо с най-леки проблясъци: като точица в далечното звездно небе. Сетне започна да се обагря в цветовете на дъгата, не по-силно от блещукането на светулка. Сетне още повече, докато светлинката му не затрептя с бляскаво сияние. Накрая той гордо грейна в своята паничка като синьо-зелен въглен, не много по-голям oт монета.
Аури го посрещна с усмивка, когато Фоксен се пробуди съвсем и изпълни цялото Покривало със своята най-чиста и ярка синьо-бяла светлинка.
Сетне тя се огледа. Видя съвършеното си легло. Точно по мярка. Така. Провери стола си. Кутията си от кедрово дърво. Мъничката си сребърна чашка.
Огнището беше празно. Над него бяха подредени нейното жълто листо, каменната й кутийка, бурканът от сиво стъкло, пълен с изсушена благоуханна лавандула. Нищо не беше нещо друго. Нищо не беше нещо, което не трябва да бъде.
Три пътя водеха навън от Покривалото. Имаше коридор, порта и врата. Последната не беше за нея.
Аури излезе през портата, която водеше към Порт. Фоксен все така кротко стоеше в паничката си и тук неговата светлинка беше малко по-приглушена, но не толкова, че да не се вижда наоколо. Напоследък в Порт не беше особено натоварено, но Аури все пак провери всичко, едно по едно. В шкафа за вино имаше половин порцеланова чиния, възтънка като венчелистче. Под нея имаше книга с кожена подвързия и неразрязани страници, две коркови тапи, руло канап. Малко по-настрани го очакваше неговата бяла чаена чаша. Аури й завиждаше за търпението.