Събудих се, когато Бейкър взе да рита решетките. Металът издаваше приглушен звън. Като погребални камбани. До Бейкър стоеше Финли. И двамата ме гледаха. Не помръднах. Добре си ми беше на пода.
— Къде каза, че си бил около полунощ? — запита Финли.
— Качвах се на автобуса в Тампа.
— Имаме нов свидетел — рече Финли. — Видял те е близо до склада. Снощи. Да се мотаеш наоколо. В полунощ.
— Глупости дрънкаш, Финли — възразих аз. — Невъзможно. Кой е тоя свидетел, по дяволите?
— Свидетелят се нарича Морисън — каза Финли. — Началникът на полицията. Сигурен беше, че те е виждал и преди. Сега си спомни къде.
3
С белезници на ръцете отново се озовах в луксозния кабинет. Финли седеше зад голямото бюро под флаговете и стария часовник. Бейкър придърпа стол пред бюрото. Седнах срещу Финли. Той извади касетофона. Изопна кабелите. Насочи микрофона към мен. Изпробва го с нокът. Пренави касетата. Готово.
— Последните двайсет и четири часа, Ричър — каза той. — В подробности.
Двамата полицаи едва сдържаха възбудата си. Рехавото обвинение изведнъж бе станало желязно. Обземаше ги тръпката на победата. Познавах признаците.
— Снощи бях в Тампа — казах аз. — В полунощ се качих на автобуса. Пътниците могат да потвърдят. Слязох от автобуса в осем сутринта близо до областното шосе. Ако Морисън казва, че ме е видял в полунощ, вероятно греши. По това време бях на около шестстотин километра оттук. Друго не мога да добавя. Проверете.
Финли ме изгледа втренчено. После кимна на Бейкър, който разгърна кожена папка и зачете:
— Жертвата не е идентифицирана. Няма документи. Няма портфейл. Бял мъж на около четирийсет години, много висок, с бръсната глава. Трупът е открит в осем тази сутрин край оградата, близо до главната порта. Частично прикрит с празен кашон. Успяхме да вземем отпечатъци. Никакъв резултат. Няма ги в архивите.
— Кой беше този човек, Ричър? — запита Финли.
Бейкър чакаше да реагирам по някакъв начин. Не му доставих това удоволствие. Просто си седях и слушах тихото потракване на стария часовник. Стрелките пълзяха към два и половина. Мълчах. Бейкър порови из папката и подбра нов лист. Озърна се и продължи:
— Жертвата е простреляна с два куршума в главата. Вероятно малокалибрен пистолет със заглушител. Първият изстрел е даден отблизо в лявото слепоочие, вторият от упор зад лявото ухо. Очевидно куршумите са били с мек връх, защото на излизане са раздробили цялото му лице. Дъждът е отмил барутните следи, но формата на изгарянията подсказва заглушител. Смъртта вероятно е настъпила след първия изстрел. Куршумите са изчезнали. Гилзите също.
— Къде е пистолетът, Ричър? — запита Финли.
Погледнах го и направих гримаса. Не казах нищо.
— Смъртта е настъпила в периода от единайсет и половина до един след полунощ — продължи Бейкър. — Трупът не е бил там в единайсет и половина, когато приключва смяната на пазача. Човекът е сигурен в това. Другият пазач открил мъртвеца, когато дошъл да отключи портата. Около осем сутринта. Видял те да се отдалечаваш и ни позвъни.
— Кой беше този човек, Ричър? — повтори Финли.
Не му обърнах внимание и продължих да гледам Бейкър.
— Защо смятате, че е станало преди един? — запитах на свой ред.
— Защото точно тогава заваля — отвърна Бейкър. — Земята под трупа беше съвсем суха. Значи е бил там, преди да завали. Според доктора трябва да са го застреляли около полунощ.
Кимнах. Усмихнах се и на двамата. Времето на смъртта беше в моя полза.
— Кажи ни какво стана после — тихо изрече Финли.
Погледнах го и свих рамене.
— Ти ми кажи. Не съм бил тук. До полунощ бях в Тампа.
Бейкър се приведе и измъкна от папката нов лист.
— Станало е това, че си откачил — каза той. — Полудял си.
Поклатих глава и повторих:
— В полунощ не съм бил тук. Качвах се на автобуса в Тампа. Нямаше от какво да откача.
Двамата не реагираха. Изглеждаха ужасно мрачни.
— Първият изстрел го е убил — каза Бейкър. — После си го прострелял пак, след това си обезумял и си ритал трупа, додето стане на пихтия. След смъртта са нанесени жестоки телесни повреди. Застрелял си го, а сетне си се опитал да го направиш на парчета. Ритал си мъртвеца къде ли не. Обзело те е безумие. После си се успокоил и си опитал да скриеш трупа под кашона.
Дълго мълчах и накрая запитах:
— Значи телесни повреди след смъртта?
Бейкър кимна.
— Ужасни. Все едно, че го е прегазил камион. Здрава кост не е останала. Но според доктора онзи вече е бил мъртъв. Бога ми, Ричър, ти си направо побъркан.