Отведе ни в кабинета. Щом влязохме, той затвори вратата и каза:
— Пикар се обади.
— Какво го тревожи? — запитах аз.
— Тайната квартира. Нали се сещаш, където отведе Чарли и децата. Направи го неофициално.
— Знам — казах аз. — Доста голям риск пое.
— Точно така. Там е цялата работа. Не може да отдели хора. А трябва да остави някого при Чарли. Досега ги пазеше сам. Но вече не може. Няма как да се измъква от работа. Освен това смята, че е нередно. Жена с момиченце и тъй нататък. Малката се страхувала от него.
Той погледна Роскоу. Тя вече разбираше накъде бие.
— Значи иска да ида аз?
— Само за двайсет и четири часа — каза Финли. — Нищо повече. Ще му направиш ли тази услуга?
Роскоу сви рамене. Усмихна се.
— Разбира се. Няма проблеми. Все ще се измъкна за още един ден. Само обещайте да ме викнете за веселбата, бива ли?
— Че как иначе? — каза Финли. — Веселбата не може да почне, преди да уточним подробностите, а уточним ли ги, Пикар се включва официално и тутакси праща агенти в тайната квартира. Ти се връщаш при нас.
— Добре — кимна Роскоу. — Кога заминавам?
— Още сега. Чакам го да пристигне всеки момент.
Тя се усмихна отново.
— Значи не си очаквал да възразя?
Той също се усмихна.
— Както казах на Ричър, ти си от най-добрите.
Оставихме го в кабинета, прекосихме участъка и излязохме през стъклената врата. Роскоу измъкна чантата си от шевролета и я остави на бордюра.
— Ами тогава до утре.
— Ще се справиш ли? — запитах аз.
— Естествено. Всичко ще бъде наред. Няма по-сигурно място от тайна квартира на ФБР, нали? Но ще ми липсваш, Ричър. Не бях предвидила да се разделяме точно сега.
Стиснах ръката й. Тя ме целуна по бузата. Само за миг. Финли отвори вратата на управлението. Чух как изсъскаха уплътнителите. Той подаде глава навън и подвикна на Роскоу:
— Нали ще разкажеш на Пикар докъде сме стигнали?
Роскоу кимна. После зачакахме под слънчевите лъчи. Не се наложи да чакаме дълго. След две-три минути синята лимузина на Пикар изскочи иззад завоя. Закова точно пред нас. Гигантът се измъкна отвътре и пристъпи напред. Потънахме в сянката му.
— Много ти благодаря, Роскоу — каза той. — Ще ми спестиш големи неприятности.
— Няма нищо — отвърна тя. — Нали и ти ни помагаш? Къде отиваме?
Пикар се усмихна смутено. Кимна към мен.
— Не мога да кажа в присъствието на цивилен, нали? И бездруго съм нагазил в дълбокото. Колкото до теб, ще те помоля да не му казваш по-късно, разбрахме ли се? А ти, Ричър, не я разпитвай много. Нито пък Чарли.
— Дадено — съгласих се аз. Нямаше да я разпитвам. Сама щеше да ми разкаже.
— Добре — каза Пикар.
Кимна ми и взе чантата на Роскоу. Метна я на задната седалка. После двамата седнаха в синята кола и потеглиха. Отправиха се на север. Помахах им с ръка. После колата изчезна от поглед.
23
Подробности. Издирване на доказателства. Наблюдение. Това лежи в основата на всичко. Трябва да седнеш на място, да наблюдаваш дълго и упорито, за да откриеш каквото ти трябва. Докато Роскоу правеше кафе на Чарли Хъбъл, а Финли седеше в разкошния кабинет, аз щях да наблюдавам дейността в склада. Дълго и упорито, докато усетя какво вършат и как точно го вършат. Това можеше да ми отнеме цяло денонощие. Нищо чудно Роскоу да се върне, преди да съм свършил.
Качих се в бентлито и изминах двайсетте километра до отклонението. На минаване покрай складовете намалих скоростта. Трябваше да открия място за наблюдателен пост. Северното отклонение от магистралата описваше кръг и слизаше под южното. Образуваше се нещо като нисък бетонен навес. Къси, масивни бетонни колони подпираха горното платно. Реших, че ще е най-добре да се скрия зад някоя от тях. Никой нямаше да ме забележи в тъмното, а отвисоко щях да виждам целите складове. Значи решено.
Ускорих нагоре по рампата и подкарах на север. След около час пристигнах в Атланта. Вече имах смътна представа за града. Търсех район с по-евтини магазини и го открих сравнително лесно. После намерих и уличката, която ми трябваше. Авторемонтни работилници, канцеларско оборудване, мебели втора ръка. Спрях пред два магазина за стари армейски стоки. Избрах левия и влязох.
Над вратата издрънка звънче. Човекът зад тезгяха вдигна глава. Имаше обичайния вид. Бял, с черна брада, маскировъчен костюм и ботуши. На едното му ухо висеше грамадна златна халка. Малко приличаше на пират. Може да беше ветеран от Виетнам. Или се правеше на такъв. Кимна ми.
Разполагаше с всичко необходимо. Избрах масленозелени панталони и риза. Намерих си и маскировъчно яке по мярка. Внимателно проверих джобовете. Трябваше да наместя вътре пустинния орел. После взех манерка и доста добър бинокъл. Струпах всичко върху тезгяха. Измъкнах стотачките. Брадатият ме погледна въпросително.