— Ще ми трябва нещо по-така — казах аз и леко размахах ръка.
Той завъртя очи към стотачките. Гмурна се под тезгяха и извади сандъче. Стори ми се тежичко. Избрах си дебела палка, дълга около педя. Отвън беше облицована с кожа и омотана със скоч в единия край вместо дръжка. Вътре имаше гъвкава стоманена тръба, натъпкана със сачми. Ефикасно оръжие. Кимнах. Платих всичко и излязох. Звънчето отново издрънка.
Продължих с колата още малко и спрях пред първата работилница, където видях да рекламират оцветени стъкла. Натиснах клаксона и излязох. Монтьорът веднага дотича.
— Можете ли да затъмните тия стъкла? — запитах аз.
— Тия ли? Може, как да не може. Всичко мога да затъмня.
— За колко време?
Онзи пристъпи към колата и плъзна пръст по лъскавата каросерия.
— За такова нещо ще ви трябва първокласна работа — каза той. — Нека са два дни, може би три.
— Колко ще струва?
Той продължи да опипва боята и въздъхна през зъби, както всеки монтьор, когато стане дума за пари.
— Двеста. Това е за първокласна работа. С кола като тази човек не бива да се излага.
— Ще ви дам двеста и петдесет — казах аз. — Само че работата да е над първокласна. И ще ми дадете кола под наем за тия два-три дни. Разбрахме ли се?
Той пак засмука въздух, после потупа предния капак.
— Дадено, мой човек.
Свалих от връзката ключа на бентлито и в замяна получих осемгодишен кадилак с цвета на презряло авокадо. Изглеждаше в доста добро състояние, а на външен вид по-безлична кола трудно би се намерила. Бентлито беше чудесно, но не ставаше за тайно наблюдение. Биеше на очи от сто километра.
Напуснах града откъм юг и спрях на първата бензиностанция. Напълних резервоара догоре, после купих шоколадчета, ядки и няколко бутилки минерална вода. Отскочих до тоалетната да се преоблека. Навлякох войнишките дрехи, а старите натъпках в боклука. Върнах се в колата. Пъхнах пустинния орел в дългия вътрешен джоб на новото яке.
Готов и под ключ. Сложих резервните патрони в горния външен джоб, ножа на Морисън в левия страничен, а палката в десния.
Разпределих ядките и шоколадите по останалите джобове. Напълних манерката с минерална вода и пристъпих към действие. След още час наближих Маргрейв. Заобиколих със стария кадилак надолу по отклонението. После отново подкарах нагоре в северна посока. Върнах стотина метра назад и спрях в ничията зона между двете отклонения. Там, където не се минава нито на влизане, нито на излизане от магистралата. Щяха да я виждат само онези, които минават транзит покрай Маргрейв. И нямаше да й обърнат внимание.
Отворих предния капак и го подпрях. Заключих колата и я оставих. Сега тя ставаше невидима. Повредена стара кола край магистралата. Толкова обикновена гледка, че човек просто не я забелязва. После прескочих ниския бетонен парапет. Спуснах се по стръмния насип. Изтичах на юг и се хвърлих под слизащото платно. Стигнах до другия му край и се укрих зад една широка колона. Над главата ми идващите камиони се отклоняваха с громолене към старото областно шосе. После сменяха скоростите и навлизаха в района на складовете.
Настаних се удобно зад колоната. Мястото беше чудесно за наблюдение. На около двеста метра от складовете и пет-шест метра над тяхното равнище. Виждах всичко като на длан. Мощният бинокъл даваше чист, ясен образ. Общо имаше четири склада. Еднакви постройки, подредени в една линия, малко под ъгъл спрямо мен. Около целия терен обикаляше внушителна ограда, увенчана със сума ти бодлива тел. Освен това всяка от четирите постройки си имаше отделна ограда с отделна порта. Главната порта на целия комплекс беше откъм пътя. Вътре кипеше трескава дейност.
Първият склад се оказа напълно невинен. Голямата му врата зееше широко разтворена. Местни фермерски камиончета сновяха навън-навътре. Хората товареха и разтоварваха, без да се крият. Най-често мъкнеха издути чували от зебло. Вътре сигурно имаше царевица, семена или торове. С две думи — селска работа. Но във всеки случай нямаше нищо тайно. Всички коли бяха местни, с номера от Джорджия. Не забелязах камиони от други щати. Пък и бяха все дребни камионетки — никой не би поел с такова нещо на дълъг път. Значи първият склад беше чист.
Същото се отнасяше до втория и третия. Външните порти бяха отворени, вратите вдигнати чак догоре. Цялата дейност се вършеше на открито. Не криеха нищо. Камионите бяха от друг тип, но пак местни. Не успях да различа какво точно товарят. Може би смесени стоки за селските магазини. Или местна промишлена продукция. В третия склад зърнах и някакви варели. Но нямаше нищо сериозно.