Спряхме точно пред входа на участъка. Колата се отразяваше в стъклената врата. Старо черно бентли, за което любител би дал не по-малко от сто бона. С още сто бона в багажника. Най-скъпото возило в цяла Джорджия. Отворих багажника. Метнах якето върху кашона. Изчаках Финли и заедно тръгнахме към вратата.
Вътре заварихме само дежурния сержант. Той ни кимна.
Заобиколихме преградата. Минахме през безлюдната канцелария към кабинета. Влязохме и затворихме вратата. Финли изглеждаше разтревожен.
— Искам да знам кой е десетият — каза той. — Може да бъде всеки в града. Например сержантът. И без това вече са замесени четирима от управлението.
— Не е сержантът — възразих аз. — Той нищо не прави. Само кисне на оная табуретка. Може обаче да е Стивънсън. Нали бяха близки с Хъбъл.
Финли поклати глава.
— Не. Когато пое участъка, Тийл го свали от дежурство. Искаше да го държи под око. Не е Стивънсън. Но може да бъде всеки друг. Например Ено. Онзи от закусвалнята. Много е избухлив.
Погледнах го.
— И ти си избухлив, Финли. От това още никой не е станал престъпник.
Той сви рамене. Не отвърна на закачката, само запита:
— И какво правим сега?
— Чакаме Пикар и Роскоу. После ще му мислим.
Седнах на ръба на огромното палисандрово бюро и залюлях крак. Финли крачеше напред-назад по скъпия килим. Чакахме тъй около двайсет минути, сетне вратата се отвори. На прага стоеше Пикар. Беше толкова едър, че запълваше цялата рамка. Забелязах, че Финли го гледа с разширени очи, сякаш нещо не е наред. Проследих погледа му.
Две неща не бяха наред. Първо — Пикар не водеше Роскоу. Второ — държеше в огромната си ръка служебен револвер трийсет и осми калибър. Държеше го здраво и дулото сочеше право към Финли.
29
— Ти? — ахна Финли.
Пикар се усмихна презрително.
— Самият аз. Уверявам те, беше ми много приятно. Вие и двамата се оказахте твърде услужливи. Крайно старателни. Не пропускахте да се обадите на всяка крачка. Поднесохте ми на тепсия Роскоу и Чарли Хъбъл с хлапетата. Би било срамота да настоявам за повече.
Финли сякаш бе залепнал за килима. Трепереше.
— Ти? — повтори той.
— Трябваше да усетиш още в сряда, тъпако — каза Пикар. — Пратих дребосъка в хотела на Джо цели два часа, преди да се свържа с вас. Разочароваш ме. Очаквах тази сцена много по-рано.
Гледаше ни и се усмихваше. Финли извърна глава. Към мен. Не знаех какво да му кажа. Изобщо не бях в състояние да мисля. Само гледах огромното туловище на Пикар в рамката на вратата и усещах със странна увереност, че това ще е последният ден в моя живот. Днес всичко щеше да свърши.
— Дръпни се — нареди Пикар. — До Финли.
С две огромни крачки той се озова насред кабинета и насочи револвера право към мен. Неволно си отбелязах наум, че е от новия полицейски модел с къса цев. Отблизо вършеше добра работа. Но не ставаше за стрелба по мишени. Все тъй автоматично прецених, че сме двама срещу един. И че Финли има револвер в кобура под сакото. За част от секундата се опитах да пресметна шансовете. Сетне зарязах пресмятането, защото през отворената врата зад Пикар се появи кметът Тийл. В лявата ръка държеше тежкия си бастун. А в дясната носеше полицейска пушка „Итака Маг–10“. Нямаше значение накъде ще я насочи.
— Дръпни се — повтори Пикар.
— Къде е Роскоу? — запитах аз.
Той се изсмя. Само се изсмя и ми направи знак с револвера да застана до Финли. Смъкнах се от бюрото и пристъпих настрани. Краката ми тежаха като олово. Стисках зъби и се тътрех с мрачната решителност на инвалид.
Застанах до Финли. Тийл насочи към нас огромното дуло на пушката. Пикар сръчно бръкна под сакото на Финли. Измъкна револвера. Пусна го в джоба на грамадното си сако и то провисна от тежестта. Беше колкото двуместна палатка. Пикар отстъпи настрани и ме претърси. Нямах оръжие. Якето ми беше в багажника на колата. Сетне той се отдръпна до Тийл. Финли го погледна сърцераздирателно.
— Какви ги вършиш, човече? Не помниш ли откога се знаем?
Пикар безразлично сви рамене.
— Казах ти да стоиш настрана. Още през март ти рекох да не идваш насам. Предупредих те. Така беше, нали? Ама нали си корава глава и не щеш да слушаш. Каквото си надробиш, това ще сърбаш, приятелю.