Моята ръка изпревари. Стрелях, улучих Клайнър високо отдясно в гърдите и тежкият едрокалибрен куршум го завъртя. В мига, когато натискаше спусъка, дулото се стрелна настрани. Сетне пушката изгърмя от упор право в огромната книжна планина. Въздухът мигом се изпълни с микроскопични парченца хартия. Късчета от еднодоларови банкноти се разхвърчаха из целия склад. Носеха се като непрогледна виелица и лумваха от пръв допир с пламъците.
После времето се завърна и аз вече тичах надолу по стълбата. Пламъците лакомо гълтаха мазната планина. Промъкнах се през пушека и сграбчих с едната ръка Роскоу, а с другата Чарли. Вдигнах ги от земята и ги помъкнах обратно към стълбата. Усещах как изпод голямата врата нахлува ураган, за да подхрани с въздух пожара. Целият огромен склад се обгръщаше в пламъци. Колосалната дюна пари просто избухна. Тичах отчаяно към стъпалата, мъкнейки двете жени.
И налетях на Пикар. Той изведнъж изникна от пода пред мен и сблъсъкът ме отхвърли назад. Стоеше грамаден като ранен великан и ревеше от ярост. От разкъсаното му дясно рамо бликаше кръв. Цялата му риза беше мокра и алена. Замаяно се надигнах от пода и той ме удари с лява ръка. Залитнах от жестокия удар. Той замахна още веднъж, улучи ме по ръката и пустинният орел издрънча върху бетона. Наоколо пожарът бушуваше, дробовете ми изгаряха и не чувах нищо друго освен истеричните писъци на Чарли Хъбъл.
Пикар бе загубил револвера си. Стоеше пред мен, залиташе напред-назад и надигаше грамадната си лява ръка за нов удар. Хвърлих се под замаха и го ударих с лакът в гърлото. Ударих както никога през живота си. Но той само разтърси глава и пристъпи напред. Завъртя чудовищния си юмрук и с един удар ме прати в пламъците.
Нагълтах дим и се търкулнах обратно. Пикар пристъпи насреща. Стоеше сред вихрушка от горящи пари. Приведе се и ме ритна в гърдите. Сякаш ме блъсна камион. Якето ми пламна. Смъкнах го и замерих Пикар. Но той само бутна якето настрани и надигна крак за ритника, с който щеше да ме убие. И изведнъж тялото му се разтресе, сякаш отзад някой го бъхтеше с чук. Видях как Финли стреля по него с револвера, който бе взел от участъка. Изстреля в гърба му шест куршума. Пикар се завъртя и го погледна. Прекрачи насреща му. Револверът на Финли само изщрака. Беше празен.
Зашарих с ръце по горещия бетон. Напипах израелския пистолет, грабнах го и прострелях Пикар в тила. Черепът му избухна. Краката му се подгънаха и той започна да пада. Надупчих го още четири пъти, преди да докосне пода.
Финли стисна ръката на Чарли и побягна от пламъците. Аз грабнах Роскоу, хукнах нагоре по стъпалата и прекосих тичешком канцеларията. Когато от вратата зад нас изригнаха пламъци, вече бягах надолу по пожарната стълба. Хвърлих се през отвора в оградата. После прихванах Роскоу по-удобно и изтичах към дървото.
Зад нас нажеженият въздух изхвърли нагоре покрива на склада и пламъците се извисиха на трийсет метра в нощното небе. Наоколо падаха пламтящи парченца от долари. Складът се превръщаше в пещ. Усещах жегата с гърба си, а Роскоу ме пердашеше с длани, за да гаси горящите хартийки. Стигнахме до дървото. Не спряхме. Продължихме да тичаме към пътя. Още двеста метра. Още сто. Изотзад долиташе скърцане и метален трясък от разпадането на склада. Пред нас Хъбъл стоеше до бентлито. Той отвори широко задната врата и изтича да седне зад волана.
Четиримата се натъпкахме на задната седалка и Хъбъл настъпи педала. Колата полетя напред и вратите сами се захлопнаха. Децата бяха отпред. И двете пищяха. Чарли пищеше. Роскоу пищеше. С някакво хладно любопитство забелязах, че и аз крещя.
Два километра по-нататък Хъбъл спря. Криво-ляво се измъкнахме от колата. Прегръщахме се, целувахме се, плачехме и залитахме из калта край старото областно шосе. Семейство Хъбъл се бяха събрали заедно. Ние с Роскоу и Финли стояхме малко по-настрани. После Финли се дръпна и взе да танцува като луд със смях и крясъци. Нямаше и помен от бостънската му сдържаност. Роскоу се сгуши в прегръдките ми. Аз гледах далечния пожар. Ставаше все по-свиреп. И по-висок. Вече бе обхванал съседния склад. Чували селитра и варели газьол избухваха като бомби.
Всички се загледахме в огнения ад. Стояхме в неравна редица край пътя. От два километра гледахме истинска огнена буря. Пламтящите гейзери достигаха триста метра височина. Запалени варели изхвръкваха като от минохвъргачка. Горящи пари изпълваха небето с милиони оранжеви звезди. Беше същински ад.