Тя ме откара до автогарата. Спря. Подаде ми малък плик. Каза да не го отварям веднага. Прибрах го в джоба си. Целунах я за сбогом. Слязох от колата. Не погледнах назад. Чух как гумите изскърцаха по асфалта и разбрах, че си е отишла. Влязох в автогарата. Купих билет. После пресякох улицата и си купих нови евтини дрехи. Преоблякох се в пробната и захвърлих старите в кофата за боклук. После пресякох отново и се качих в автобуса за Калифорния.
Сто и петдесет километра пътувах с просълзени очи. После старият автобус прекоси щатската граница. Надникнах навън към югоизточния край на Алабама. Отворих плика на Роскоу. Вътре имаше снимка на Джо. Беше я взела от куфара на Моли Бет. Без рамката. Крайчетата бяха подрязани, за да се носи по-лесно в джоб. На гърба бе записала телефонния си номер. Излишен труд. И без това го помнех наизуст.