След пет минути стигнах до полицейското управление. Прекосих меката трева, минах покрай още една бронзова статуя и отворих масивната стъклена врата. Вътре пак беше прохладно. Роскоу ме чакаше, облегната на преградата. Зад нея видях Стивънсън да говори напрегнато по телефона. Роскоу ми се стори много бледа и разтревожена.
— Открихме още един труп — каза тя.
— Къде?
— Пак при складовете. Само че оттатък шосето, под надлеза.
— Кой го намери? — запитах аз.
— Финли. Той отиде натам тая сутрин да търси някакви нови улики за първото убийство. Хубава улика, а? Още един труп.
— Разбрахте ли кой е?
Роскоу поклати глава.
— Неизвестен. Също като първия.
— Къде е Финли сега?
— Отиде да доведе Хъбъл — каза тя. — Смята, че Хъбъл може да знае нещо.
Кимнах.
— Колко време е лежал там?
— Сигурно два-три дни. Според Финли може и двамата да са убити в четвъртък вечерта.
Кимнах отново. Хъбъл наистина знаеше нещо. Той бе пратил този човек да се срещне с бръснатия. Чудеше се как е успял да избяга. Но човекът не бе успял.
Чух как отвън спря кола й стъклената врата изшумоля. Финли подаде глава през процепа.
— Към моргата, Роскоу — рече той. — Ти също, Ричър.
Последвахме го навън под горещото слънце. Всички седнахме в цивилната кола на Роскоу. Колата на Финли остана пред участъка. Аз бях отзад, Роскоу караше. Финли седеше до нея, обърнат наляво, за да говори и с двама ни. Роскоу напусна полицейския паркинг и пое на юг.
— Не открих Хъбъл — каза Финли. Гледаше мен. — У тях няма жива душа. Да ти е казвал, че смята да ходи някъде?
— Не — рекох аз. — Нищо такова. Почти не сме разговаряли.
Финли изсумтя.
— Трябва да разбера какво знае за всичко това. Работата е гадна, а той знае нещо, сигурен съм. Какво ти е казал, Ричър?
Не отговорих. Още не бях наясно в чий лагер съм. Вероятно на Финли, но ако той се разбъбреше в какво е замесен онзи нещастник, с Хъбъл и цялото му семейство бе свършено. Сто на сто. Тъй че май беше най-добре да стоя настрани и при първа възможност да си плюя на петите. Не исках да се забърквам.
— Опита ли с мобифона?
Финли изръмжа и поклати глава.
— Изключен е. Отговаря само някакъв автомат от централата.
— Дойде ли да си вземе часовника? — запитах аз.
— Кое?
— Часовникът. В петък остави при Бейкър ролекс за десет хиляди долара. Когато ни слагаха белезници, преди да тръгнем за Уорбъртън. Дойде ли да си го вземе?
— Не — каза Финли. — Не съм чул такова нещо.
— Добре. Значи има някаква спешна работа. Дори глупак като Хъбъл не би забравил часовник за десет хиляди долара, нали така?
— Спешна работа ли? — запита Финли. — Какво точно ти каза?
— Нито дума. Нали вече ти казах, почти не разговаряхме.
Финли ме изгледа свирепо.
— Не се будалкай с мен, Ричър. Докато не докопам Хъбъл, ще държа теб и ще те разпитвам до сто и едно, та да кажеш какво си чул. Само не ми разправяй, че бил мълчал два дни наред, защото такива мухльовци не могат да си затварят устата. Аз го знам и ти го знаеш, тъй че не ме будалкай, разбра ли?
Вместо отговор свих рамене. Нямаше как да ме арестува повторно. Не знаех къде е моргата, но може би нейде наоколо минаваше автобус. Роскоу щеше да мине и без обяд с мен. Жалко.
— И какво е станало с днешния мъртвец? — попитах аз.
— Горе-долу каквото с предишния. Май е било по едно и също време. Прострелян с малокалибрен пистолет. Не са го ритали след това, но вероятно става дума за същия инцидент.
— Не знаеш ли кой е?
— Името му е Шърман — рече Финли. — Нищо друго не знам.
— Разкажи ми.
Питах по навик. Финли се позамисли. Усетих го как реши да отговори. Все едно, че сме колеги.
— Неидентифициран бял мъж. Също като първия без документи, портфейл и отличителни белези. Носеше обаче златен часовник и на задния капак е гравирано: „На Шърман с обич от Джуди“. Възраст трийсет, може би трийсет и пет години. Трудно се определя, защото е лежал там три нощи и са го нагризали дребните животинки, нали разбираш? Устните и очите ги няма, но дясната ръка е оцеляла, защото беше под трупа, тъй че взех прилични отпечатъци. Пуснахме ги преди час и ако имаме късмет, може да излезе нещо.
— Значи, прострелян? — запитах аз.
Финли кимна.
— Прилича на същия пистолет. Малокалибрени куршуми с мек връх. Изглежда, първият само го е ранил и той успял да избяга. Улучили го още два пъти, но се добрал до надлеза. Там паднал и умрял от кръвоизлив. Не е ритан, защото не са го намерили. Поне така ми се струва.