Бяха дошли подготвени. Знаейки предварително, че ще има много кръв. Бяха донесли галоши. Може би и защитно облекло. Като найлоновите костюми, които носят касапите. В скотобойната. Големи бели найлонови комбинезони с качулки, целите оплескани в яркочервена кръв.
— Носили са и ръкавици — добави Финли. — По стените има размазани кървави петна.
— Колко души? — запитах аз. Мъчех се да сглобя картината.
— Четирима. Отпечатъците и следите се препокриват, но мисля, че различих четири чифта.
Кимнах. Бройката звучеше логично. Според мен около минимума. Морисън и жена му са се сражавали за живота си. Трябвало е да бъдат поне четирима. Четирима от десетте, за които споменаваше Хъбъл.
— Транспорт?
— Не се знае с точност — каза Финли. — Алеята е с чакъл, тук-там изровена до пръстта. На места зърнах широки следи от гуми, сториха ми се пресни. Може да е бил голям джип с двойна предавка или малко камионче.
Вече бяхме на двеста метра южно от главната улица. Свърнахме на запад по покрита с чакъл алея, която вървеше горе-долу успоредно на Бекман Драйв. В края беше къщата на семейство Морисън. Голяма, изискана къща с колони отпред и симетрично посадени иглолистни дръвчета. Край вратата бе паркиран нов линкълн, а между колоните се жълтееше полицейска лента.
— Влизаме ли? — запита Финли.
— Щом сме дошли — рекох аз.
Промъкнахме се под лентата и влязохме от предната врата. Къщата беше в ужасно състояние. Навсякъде проблясваше мътно сив металически прах за издирване на отпечатъци. Всичко беше разхвърляно, претърсено и фотографирано.
— Нищо няма да намериш — каза Финли. — Обиколихме цялата къща.
Кимнах и тръгнах към стълбището. Горе открих голямата спалня. Спрях на прага и надникнах. Нямаше нищо за гледане освен неравната линия дупки от пирони по стената и огромните кървави петна. Кръвта вече почерняваше. Сякаш някой бе разплискал кофи катран. Килимът бе хванал кора. По паркета около вратата видях отпечатъци от галоши. Различих дори шарката на подметките. Слязох долу и заварих Финли да се подпира на една от колоните.
— Как се чувстваш сега? — запита той.
— Страхотно. Претърсихте ли колата?
Той поклати глава.
— Тя е на Морисън. Ние търсехме само следи от нападателите.
Отидох до линкълна и опитах вратата. Отключена. Вътре нямаше нищо освен мирис на нова кола. Кола на началник. Ясна работа — нямаше да е пълна с обвивки от сандвичи и бутилки от сода като кола на прост полицай. Но аз все пак проверих. Бръкнах в джобчетата на вратите и под седалките. Нищо. После отворих жабката и намерих нещо. Вътре имаше автоматичен нож. Красива изработка. Абаносова дръжка, върху която беше гравирано със златни букви името на Морисън. Щракнах острието. Беше двуостро, двайсетина сантиметра дълго. Японска хирургическа стомана. Добре изглеждаше. Чисто нов нож, никога не бе влизал в употреба. Затворих го и го пъхнах в джоба си. Нямах оръжие, а ме чакаха големи неприятности. Ножът на Морисън можеше да реши съдбата ми. Излязох от линкълна и се върнах при Финли.
— Намери ли нещо? — запита той.
— Не — рекох аз. — Да вървим.
Върнахме се по хрускащия чакъл към шосето и поехме на север. Пак към града. Бронзовата статуя ни чакаше в далечината, а зад нея стърчеше църковната купичка.
13
— Трябва да те питам нещо — казах аз.
Финли вече губеше търпение. Погледна часовника си.
— Не ме мотай, Ричър.
Вървяхме на север. Слънцето вече преваляше, но жегата още не бе намаляла. Чудех се как ли издържа Финли с тоя вълнен костюм. Поведох го към градинката. Пресякохме тревата и се подпряхме на статуята един до друг.
— Отрязали са му топките, нали така? — запитах аз.
Той кимна. Гледаше ме и чакаше.
— Добре — продължих аз. — Значи остава един въпрос: намерихте ли ги?
Финли поклати глава.
— Не. Всичко претърсихме. И ние, и съдебният лекар. Нямаше ги. Тестисите му липсват.
При последните думи той се усмихна. Възвръщаше си полицейското чувство за хумор.
— Добре. Това исках да знам.
Усмивката му се разшири. Стигна чак до очите.
— Защо? Знаеш ли къде са?
— Кога е аутопсията? — запитах аз.
Финли продължаваше да се усмихва.
— Аутопсията няма да помогне. Отрязани са. Вече не са свързани с него. Нямаше ги. Липсват. Как тогава ще ги намерят при аутопсията му?
— Не неговата — възразих аз. — Нейната аутопсия. На жена му. Като проверят какво е яла.