Финли престана да се усмихва. Стана съвсем тих. Само ме гледаше.
— Говори, Ричър.
— Добре — казах аз. — Нали затова дойдохме, ако си спомняш. Само ми отговори на още един въпрос. Колко убийства е имало в Маргрейв?
Той се замисли. Сви рамене.
— Нито едно. Поне от трийсетина години насам. Сигурно откакто събират архиви.
— А сега имаш четири трупа за четири дни. И скоро ще намерите петия.
— Пети ли? — трепна той. — Кой е петият?
— Хъбъл — казах аз. — Брат ми, онзи Шърман Столър, Морисънови и Хъбъл. Общо петима. Нито едно убийство за трийсет години, а сега пет наведнъж. Как смяташ, може ли да е съвпадение?
— В никакъв случай. Естествено, че не. Свързани са.
— Точно така. А сега ще ти подскажа това-онова. Но най-напред искам да разбереш едно. Аз просто минавах оттук. В петък, събота и неделя, преди да стигнете по отпечатъците до брат ми, аз не давах пукната пара за цялата тази история. Чудех се как да изтрая и да духна при първа възможност.
— И?
— И ми казаха разни неща. Хъбъл се разприказва в Уорбъртън, но тогава не слушах внимателно. Беше ми все едно, разбираш ли? Каза ми разни неща, а аз не го слушах и сигурно съм забравил половината.
— Какви неща? — запита Финли.
Разказах му каквото си спомнях. Откъдето бе почнал Хъбъл. Как се заплел в някаква страшна комбина и треперел от ужас пред заплаха срещу него и семейството му. Заплаха, описваща дума по дума онова, което Финли бе видял с очите си тази сутрин.
— Сигурен ли си? — рече Финли. — Съвсем същото?
— Дума по дума. С пълни подробности. Коват го за стената, режат му топките, принуждават жената да ги изяде, после им прерязват гърлата. Дума по дума, Финли. Тъй че това е още една улика, освен ако имаме по едно и също време двама различни престъпници с едни и същи заплахи.
— Значи Морисън е бил замесен заедно с Хъбъл?
— Купен и управляван от същите хора — потвърдих аз.
После му разказах, че Хъбъл е разговарял с държавен агент. А агентът говорил със загадъчния Шърман Столър.
— Кой е бил този агент? — запита Финли. — И какво общо има Джо?
— Агентът е бил Джо. Хъбъл ми каза, че високият мъж с бръснатата глава водел разследване и искал да го измъкне.
— Що за фигура е бил брат ти? За кого е работил, по дяволите?
— Нямам представа — казах аз. — За последно чух, че работел в Министерството на финансите.
Финли се отлепи от статуята и тръгна на север.
— Трябва да завъртя няколко телефона. Време е да се заемем с тази история.
— Не бързай толкова — рекох аз. — Още не съм приключил.
Финли вървеше по тротоара. Аз по асфалта, за да не се привеждам под всеки навес. Нямаше опасност да ме блъсне кола. Понеделник, два часа след пладне, градчето изглеждаше съвсем опустяло.
— Откъде знаеш, че Хъбъл е мъртъв? — запита Финли.
Разказах му откъде. Той се замисли. Кимна и пак попита:
— Задето е довел брат ти, така ли?
Поклатих глава. Спрях пред бръснарницата.
— Не. Те не знаят това. Ако знаеха, щяха да го очистят много по-рано. Най-късно в четвъртък. Сигурно са решили да го вземат на мушка в петък, около пет следобед. Защото ти го засече с телефонния номер от обувката на Джо. Решили са, че не бива да проговори пред ченгетата или пазачите на затвора. Затова уредиха нещата със Спайви. Но момчетата на Спайви издъниха задачата, тъй че онези са опитали още веднъж. Жена му казва, че днес е трябвало да чака у дома. Готвели са втория опит. И май са успели.
Финли бавно кимна.
— Мамка му. Той беше единственият източник, от който да разберем какво точно става тук. Трябваше да го притиснеш, докато е могло, Ричър.
— Благодаря за съвета, Финли — рекох аз. — Ако знаех, че мъртвецът е Джо, тъй щях да го притисна, та чак тук да чуете как пищи.
Той изръмжа. Мръднахме настрани и седнахме на пейката пред бръснарницата.
— Питах го какво означава плурибус — добавих аз. — Не каза. Рече, че в цялата работа са забъркани десет души от местните плюс външни наемници, когато потрябва. И че са уязвими до неделя, когато щяло да стане нещо. Застрашени един вид.
— Какво ще стане в неделя? — запита Финли.
— Не ми каза.
— И ти не го притисна?
— Не ме интересуваше — отвърнах аз. — Вече ти обясних.
— И не ти ли намекна поне каква комбина въртят?
— Нито дума.
— Каза ли, че познава цялата десетка?
— Не.
— Божичко, Ричър, ти си бил страшен помощник — възкликна той.
— Съжалявам, Финли — рекох аз. — Просто си мислех, че Хъбъл е тъпо копеле. Ако можех да върна нещата, бих постъпил съвсем другояче, повярвай ми.
— Значи десет? — повтори той.
— Без него. И без Шърман Столър. Но предполагам, че Морисън е бил в бройката.