— Добре — каза тя. — Нямаш ли поне смътна идея защо Джо е идвал насам?
— Може би нещо, свързано с пари. Само това ми хрумва. Доколкото знам, Джо работеше в Министерството на финансите. Хъбъл работеше в банка. Общото между тях са парите. Може и да узнаем от Вашингтон. Ако не, ще се наложи да тръгнем от нулата.
— Ясно. Трябва ли ти нещо?
— Трябва ми онзи протокол от Флорида — казах аз.
— За ареста на Шърман Столър ли? Та това е било преди две години.
— Все отнякъде трябва да почна.
Тя сви рамене.
— Добре, ще го поискам. Ще позвъня до Флорида. Нещо друго?
— Трябва ми пистолет.
Тя не отговори. Пуснах на масата двайсет долара и станахме. Тръгнахме към шевролета.
— Трябва ми пистолет — повторих аз. — Играта загрубя, разбираш ли? Нуждая се от оръжие. Не мога просто да купя от магазина. Нямам нито документи, нито адрес.
— Добре — каза тя. — Ще ти намеря.
— Нямам разрешително — напомних аз. — Затова гледай да го уредиш тихомълком, бива ли?
Тя кимна.
— Вече е уредено. Имам пистолет, за който никой не знае.
На паркинга пред участъка се целунахме дълго и страстно. После излязохме от колата и минахме през масивната стъклена врата. Финли бързаше да излезе и едва не се сблъскахме.
— Трябва пак да ходя до моргата — рече той. — Хайде с мен. Трябва да поговорим. За много неща.
Върнахме се към унилото сиво утро. Качихме се в шевролета на Роскоу. Седяхме както и предния път. Тя зад волана, аз отзад. Финли се бе извъртял на предната седалка, за да вижда и двама ни. Роскоу потегли на юг.
— Имах дълъг разговор с Министерството на финансите — каза Финли. — Някъде преди двайсетина минути или половин час. Тревожех се да не надуши Тийл.
— Какво казаха? — запитах аз.
— Нищо. Половин час приказки и накрая нищо.
— Нищо ли? Какво значи това, по дяволите?
— Нищо не искаха да ми кажат — обясни той. — Преди да обелят и дума, искат цяла камара официални молби от Тийл.
— Нали потвърдиха, че Джо е работил там?
— Е, поне дотам се прежалиха. Дошъл от военното разузнаване преди десет години. По тяхна молба. Специално го издирили.
— За какво? — запитах аз.
Финли безпомощно сви рамене.
— Не ми казаха. Точно преди година започнал някакъв нов проект, обаче всичко е строго секретно. Голяма клечка е бил там, Ричър, дума да няма. Да беше чул само как го споменаваха. Все едно че говорят за Господа.
Помълчах. Нищо не знаех за Джо. Нищичко.
— Значи тъй — рекох накрая. — Само това ли изкопчи?
— Не. Продължих да им досаждам, докато се свързах с някоя си Моли Бет Гордън. Случайно да си я чувал?
— Не. Защо, трябва ли?
— Май са били доста близки с Джо — каза Финли. — Стори ми се, че не е било само служебна връзка. Много се разстрои, горката. Порой от сълзи.
— И какво ти каза?
— Нищо. Нямала право. Но обеща да ти каже каквото знае. Заради теб щяла да рискува, защото си малкото братче на Джо.
Кимнах.
— Добре. Това вече е нещо. Кога ще я чуя?
— Позвъни й към един и половина. Обедна почивка, службата ще е празна. Поема голям риск, но ще говори с теб. Така каза.
— Добре — повторих аз. — Нещо друго каза ли?
— Изтърва една дреболия. Джо бил насрочил голямо съвещание. За идния понеделник.
— Понеделник ли? Тоест един ден след неделя?
— Точно така. Май все пак Хъбъл ще се окаже прав. Нещо трябва да стане в неделя или малко по-рано. Каквото и да означава това, Джо навярно е знаел, че дотогава или ще спечели, или ще загуби. Друго не успях да изкопча. Жената рече, че не било редно да разговаря с мен, а наоколо май имаше хора. Тъй че поприказвай с нея, но не се надявай особено, Ричър. Може и да не е в течение. Както усетих, при тях лявата ръка не знае какво върши дясната. Голяма секретност, нали?
— Бюрокрация — промърморих аз. — На кой ли му е притрябвала? Добре, длъжни сме да предположим, че отсега нататък на никого не разчитаме. Поне донякъде. Ще трябва пак да потърсим Пикар.
Финли кимна.
— Той ще помогне с каквото може. Снощи ми се обади. Чарли е на сигурно място с децата. Пикар засега си кротува, но ако ни потрябва, веднага ще дойде.
— Би трябвало да потърси следите на Джо — казах аз. — Джо може да е използвал кола. Идва със самолет от Вашингтон до Атланта, отсяда в хотел и наема кола, нали така? Трябва да я потърсим. Сигурно е пристигнал с нея в четвъртък. Трябва да е захвърлена нейде из областта. А от нея можем да стигнем до хотела. Може нещо да е останало в стаята. Досиета например.
— Пикар няма как да го стори — възрази Финли. — ФБР не се занимава с крадени коли. А и ние не можем, докато Тийл се навърта наоколо.