Всичките ми предположения се оказваха грешни. Досега си представях Хъбъл като банкер, затънал в работа чак до ушите. Е, може да замижи за някоя мътна комбина, да бръкне тук-там в меда. Евентуално да подпише пет-шест фалшиви цифри. Като го попритиснат. Замесен, използван, изцапан, но не чак толкова важен. Той обаче не беше банкер. Вече от година и половина. Беше престъпник. С осемчасов работен ден. Вътре в комбината. Не откъм края, а в най-дълбокото.
Върнах се в Маргрейв. Спрях пред участъка и влязох да търся Роскоу. Тийл обикаляше из откритата канцелария, но дежурният ми намигна и кимна към архивите в дъното. Роскоу беше вътре. Изглеждаше уморена. Мъкнеше куп стари папки. Усмихна ми се.
— Здрасти, Ричър. Да не си дошъл да ме спасиш от страданията?
— Какво ново? — запитах аз.
Тя захвърли камарата върху един шкаф. Изтръска се и отметна коса. Погледна към вратата.
— Две неща. След десет минути Тийл има среща с ръководството на фондацията. Щом излезе, веднага ще получа факс от Флорида. Освен това чакаме щатската полиция да ни се обади за изоставени коли.
— Намери ли ми пистолет?
Тя кимна. Прехапа устни. Спомняше си защо ми трябва пистолет.
— В бюрото ми е. В кутия. Ще трябва да изчакаме, докато Тийл си тръгне. И не го вади тук, ако обичаш. Никой не знае за него.
Излязохме от архивите и тръгнахме към кабинета. В участъка беше тихо. Двете резерви от петък седяха пред компютрите и преглеждаха досиета. Навсякъде стърчаха спретнати купчини папки. Правеха се, че търсят убиеца на началника. Забелязах на стената голямо ново табло. Най-отгоре пишеше: Морисън. Беше празно. Никакъв напредък.
Тримата с Финли изчакахме в кабинета. Пет минути. Десет. На вратата се почука и Бейкър подаде глава. Усмихна се. Пак зърнах златния зъб.
— Тийл си тръгна — съобщи той.
Излязохме в общото помещение. Роскоу включи факса и се зае да върти до Флорида. Финли позвъни в щатската полиция да пита за изоставени коли. Минах край Роскоу, седнах на съседното бюро и се опитах да се свържа с Чарли Хъбъл. Набрах номера, който Джо бе скрил в обувката си. Чарли не отговаряше. Някакъв електронен глас ме осведоми, че търсеният телефон е изключен.
Погледнах Роскоу.
— Изключила е проклетия мобифон.
Тя вдигна рамене и се премести по-близо до факса. Финли още разговаряше с щатската полиция. Забелязах Бейкър да се навърта около нашето трио. Станах и отидох при Роскоу.
— Бейкър иска ли да се включи?
— Мисля, че да — каза тя. — Финли го използва като пазач. Да му разкажем ли?
Замислих се, после поклатих глава.
— Не. В такава история колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
Върнах се на съседното бюро и отново опитах номера. Никакъв резултат. Търпеливият електронен глас ми повтори, че мобифонът е изключен.
— По дяволите — промърморих аз. — Направо да не повярваш.
Трябваше да разбера къде е ходил Хъбъл от година и половина насам. Чарли би могла да ми подскаже. Кога е ставал сутрин, кога се е прибирал, забелязвала ли е разписки за пътна такса, сметки от ресторанти или нещо подобно. А можеше и да си е спомнила нещо, свързано с идната неделя или плурибус. Можеше да ми подскаже идея. Нуждаех се от идеи. Отчаяно се нуждаех. А тя бе изключила проклетия телефон.
— Ричър — обади се Роскоу. — Получих факса за Шърман Столър.
Държеше две-три страници плътен текст.
— Чудесно — казах аз. — Дай да видим.
Финли остави телефона и се приближи.
— Щатските момчета ще позвънят пак. Може и да имат нещо за нас.
— Чудесно — повторих аз. — Май ни потръгна.
Пак се върнахме в кабинета. Сложихме листовете върху бюрото и се наведохме над тях. Оказаха се протокол за задържане от полицейския участък в Джаксънвил, Флорида.
— Знаете ли, че Блейк Слепеца е родом от Джаксънвил? — попитах аз.
— Кой е Блейк Слепеца? — рече Роскоу.
— Певец — каза Финли.
— Китарист — поправих го аз.
В протокола като че нямаше нищо особено. В дванайсет без четвърт през една септемврийска нощ преди две години полицейски патрул спрял Шърман Столър за превишена скорост на моста над реката между Джаксънвил и Джаксънвил Бийч. Столър карал малък камион с тринайсет километра над допустимото. Избухнал и се държал извънредно грубо към полицаите от патрула. Това ги накарало да го арестуват по подозрение, че е употребил алкохол. В централното управление на Джаксънвил го фотографирали, взели му отпечатъци и претърсили както него, така и камиона. Представил се като професионален шофьор, живеещ в Атланта.