— Чудесно — казах аз. — Добра работа, Роскоу. Сега изчезвам. Среща пак тук, в шест вечерта. Вие двамата стойте заедно, бива ли? Пазете се взаимно.
— А ти къде отиваш? — запита Финли.
— Ще се поразходя из нивите.
Оставих ги в кабинета и тръгнах към изхода. Бутнах вратата и излязох. Погледнах към пътя на север. Колата още си беше там, на седемдесет-осемдесет метра от участъка. Двамата бяха вътре. Гледаха ме. Отидох до бентлито. Отключих и седнах зад волана. Напуснах паркинга и поех към областното шосе. Широк, плавен завой. Бавно минах край двамата и продължих на север. В огледалото зърнах как кафявата лимузина потегли. Излезе на шосето. Ускори и се лепна за мен. Сякаш я влачех с невидимо въже. Намалих скоростта и тя стори същото. Ускорих — не изостана. Като в детска игра.
18
Минах покрай закусвалнята и се отдалечих от града. Онези с кафявата кола ме следваха. На петдесетина метра. Дори не опитваха да се прикрият. Просто караха подир мен.
Гледаха право напред. Свърнах на запад по пътя за Уорбъртън. Намалих скоростта. Колата ме следваше. Все на същото разстояние. Отправихме се на запад. Освен нас нищо не помръдваше чак до хоризонта. В огледалото виждах двамата преследвачи. Гледаха ме. Ниското следобедно слънце ги огряваше като прожектор. Медните лъчи правеха цветовете още по-ярки. Млади, спретнати латиноамериканци с пъстри ризи и черни коси. Приличаха си като близнаци. Не изоставаха нито за миг.
Карах така десет-дванайсет километра. Търсех подходящо място. Тук-там се отделяха прашни, неравни пътища. Всички водеха към нивите. Лъкатушеха напосоки и чезнеха. Не знаех накъде водят. Може би към площадки, където фермерите подготвят машините за прибиране на реколтата. Търсех един определен път, който бях забелязал преди. Той водеше към малка горичка, вдясно от пътя. Единственото прикритие на километри наоколо. Бях я зърнал от затворническия автобус в петък. И още веднъж на връщане от Алабама. Малка, гъста горичка. Тази сутрин тя сякаш се рееше над мъглата. Овална група дървета, недалеч вдясно от пътя. Грубият коловоз стигаше до нея, заобикаляше я и пак се връщаше.
Най-сетне я забелязах в далечината. Дърветата мътно се мержелееха на хоризонта. Подкарах нататък. Отворих жабката и измъкнах грамадния пистолет. Сложих го на съседната седалка. Двамата продължаваха да ме следват. На същото разстояние. Когато до горичката остана по-малко от половин километър, аз превключих на втора и настъпих газта. Старата кола хлъцна и се понесе напред. Рязко завъртях волана и заподскачах по коловоза. С пълна скорост свърнах зад дърветата. Заковах на място. Грабнах пистолета и изхвръкнах навън. Оставих вратата отворена, сякаш съм изскочил, за да избягам към горичката.
Но всъщност сторих обратното. Тръгнах надясно. Тичешком заобиколих предницата, навлязох на пет-шест метра във фъстъчената нива и се залепих за земята. Пропълзях между храстите, докато стигнах точно срещу мястото, където трябваше да спрат онези двама. Притиснах се към влажната червена пръст под хилавите храстчета. После зачаках. Предполагах, че се изостанали с шейсет-седемдесет метра. Не бяха повторили внезапната ми маневра. Вдигнах предпазителя. Сетне чух кафявия им буик. През бученето на двигателя чух как скърцат ресорите. Колата изскочи на пътя пред мен. Спря зад бентлито, очертана на тъмния фон на дърветата. Бях на пет-шест метра от нея.
Момчетата се оказаха сравнително умни. Срещал съм и далеч по-некадърни. Единият бе слязъл още преди да отбият. Мислеше, че съм в горичката. Възнамеряваше да ме нападне в гръб. Другият пролази по седалката и се търкулна навън от дясната страна, за да не се вижда откъм дърветата. Беше точно пред мен. Стискаше револвер. Обърна ми гръб и коленичи в калта, мислейки, че колата го прикрива. Надникна през буика към горичката. Трябваше да го размърдам. Не исках да е до колата. Рискувах да я повредя, а трябваше да остане в изправност.
Те се пазеха от горичката. Тъкмо това целях. Откъде накъде ще карам сума ти километри към единствените дървета в околността, само за да се скрия сред нивите ли? Класическа уловка. И те се хванаха. Онзи зад колата продължаваше да се взира в дърветата. Аз го гледах в гръб. Затаих дъх и се прицелих. Партньорът му лазеше нейде из горичката да ме търси. Скоро щеше да излезе на открито.
Появи се след около пет минути. Вървеше с протегнат напред револвер. Заобиколи буика откъм багажника. Гледаше да не се приближава до бентлито. Приклекна до своя партньор и двамата се спогледаха с недоумение. После взеха да се озъртат към моята кола. Сигурно подозираха, че лежа на пода или се спотайвам отпред, до масивния хромиран радиатор. Онзи, който току-що бе излязъл от горичката, запълзя напред, като се стараеше да остави буика между себе си и дърветата. Надничаше под бентлито с надежда да види краката ми.