Обиколи пълзешком цялата кола. Чувах го как пъхти и се задъхва, докато лази на лакти. Върна се пак пълзешком и клекна до другия. Двамата минаха настрани и се изправиха до буика. После отидоха да проверят колата ми. Заедно пристъпиха към дърветата и се загледаха в полумрака. Не ме видяха там. Върнаха се и спряха един до друг, очертани на фона на оранжевото небе. Гледаха дърветата и стояха с гръб към нивите — с гръб към мен.
Не знаеха какво да правят. Бяха градски момчета. Може би от Маями. По дрехите личеше, че идват от Флорида. Бяха свикнали с неонови улици и пусти строителни площадки. Знаеха как да действат под мостове или по мръсните паркинги, където никога не минават туристи. Но не знаеха какво да правят с една малка горичка сред хиляди декари фъстъчени ниви.
Прострелях ги в гръб както си стояха. Два бързи изстрела. Високо между лопатките. Гърмежите напомняха взрив на ръчни гранати. Наоколо се разлетяха птици. Над нивите плъзна ехо като от гръмотевичен тътен. Откатът ме блъсна здравата. Двамата се отлепиха от земята и подхвръкнаха напред. Сетне рухнаха по очи оттатък коловоза. Надигнах глава и ги погледнах. Телата им бяха някак безформени и отпуснати, както става, когато животът е отлетял.
Стиснах здраво оръжието и пристъпих към тях. Бяха мъртви. Виждал съм много мъртъвци и тия двамата по нищо не им отстъпваха. Грамадните куршуми ги бяха улучили в горната част на гърба. Където се събират всички артерии и вени, водещи към главата. Дупките от куршуми изглеждаха ужасно. Гледах ги мълчаливо и си мислех за Джо.
Имах още много работа. Върнах се към бентлито. Спуснах предпазителя и метнах пустинния орел на седалката. Отидох до буика и дръпнах ключовете. Отворих багажника. Сигурно се надявах да открия нещо вътре. Не изпитвах и капка жал към двамата. Но щях да се чувствам по-добре, ако намерех нещо. Например малокалибрен пистолет със заглушител. Или галоши и найлонови костюми. Няколко ножа. Такива неща. Но намерих съвсем друго. Намерих Спайви.
Беше мъртъв от няколко часа. Прострелян в челото с куршум трийсет и осми калибър. От упор. Изглеждаше, че дулото е било само на петнайсетина сантиметра от главата му. Потърках с палец кожата около раната. Нямаше сажди, но забелязах прашинки барут, набити в кожата. Не се изтриваха. Подобна татуировка подсказва, че е стреляно отблизо. Петнайсет-двайсет сантиметра. Някой внезапно бе извадил пистолет и дебелият пазач не бе имал време да отскочи.
На брадичката му имаше засъхнал белег от ножа на Морисън. Змийските му очички бяха отворени. Още носеше същата мръсна униформа. Там, където я бях срязал, се виждаше бял космат корем. Спайви беше едър мъжага. За да го натъпчат в багажника, бяха му строшили краката. Вероятно с лопата. А след това ги бяха извили настрани в коленете, за да не стърчат. Гледах го с ярост. Той знаеше и не ми каза. Но онези все пак го бяха убили. Изобщо не ги интересуваше, че е мълчал. Бяха изпаднали в паника. Избиваха всички свидетели, а часовникът бавно отмерваше времето до неделя. Взрях се в мъртвите очи на Спайви, сякаш можех да разчета нещо в тях.
После изтичах при труповете край горичката и ги претърсих. Два портфейла и договор за наемане на кола. Мобифон. Нищо друго. Договорът беше за буика. Нает в понеделник сутринта на аерогарата в Атланта. Значи идваха с ранен полет отнякъде. Прерових портфейлите. Нямаше билети. Шофьорските книжки бяха от Джаксънвил, Флорида. Непознати имена, поразмазани снимки. Кредитни карти. Голяма сума в брой. Прибрах парите. На тях нямаше да им трябват.
Извадих батерията от мобифона и я пъхнах в джоба на единия мъртвец, а апарата в другия. После отмъкнах труповете до буика и ги натъпках при Спайви. Доста се затрудних. Не тежаха много, но провисваха като парцали. Изпотих се въпреки хладното време. Трябваше да ги блъскам с всичка сила, за да запълня малкото място, което оставяше Спайви. Огледах наоколо и намерих револверите им. И двата бяха трийсет и осми калибър. Единият беше напълно зареден. С втория бе стреляно веднъж. Неотдавна, ако се съдеше по миризмата. Метнах револверите в багажника. Намерих обувките на единия. Тежкият куршум буквално го бе изхвърлил от тях. Сложих обувките най-отгоре и затръшнах капака. Върнах се в нивата и намерих мястото, откъдето ги бях застрелял. Поразрових се и открих двете гилзи. Прибрах ги в джоба си.
После заключих буика и го оставих така. Отворих багажника на бентлито и извадих торбата със старите си дрехи. Новите бяха омазани с кръв и червена пръст. Преоблякох се. Смачках на топка окървавените дрехи и ги натъпках в торбата. После я метнах в багажника. Накрая откърших един клон и грижливо изметох всички следи.