— С кого беше договорът? — запита Роскоу.
— С някаква фирма, наречена „Островни климатици“. Три години превозваше климатици. До Флорида. Не знам, може оттам да са отивали за островите. Той ги крадеше. Два кашона още се валят в гаража. Искате ли да видите?
Без да чака отговор, Джуди стана и тръгна през хола. Последвахме я. Слязохме по задното стълбище и се озовахме в гараж. Беше съвсем празен, само край отсрещната стена лежаха два стари кашона. Захвърлени тук преди година-две. С емблемата на производителя. Корпорация „Островни климатици“. Чупливо. Откъснатите капаци провисваха настрани. Върху всеки кашон имаше сериен номер, изписан на ръка. Вероятно във всеки бе имало по един климатик. От онези, дето се монтират на прозорците и вдигат ужасен шум. Джуди огледа свирепо кашоните, после се завъртя към нас. Погледът й говореше: аз му подарих златен часовник, пък той да ме забърка в такава каша.
Пристъпих напред и огледах кашоните. Бяха празни. От тях полъхваше едва доловима кисела миризма. Върнахме се горе. Джуди извади от шкафа албум. Седна и се загледа в снимка на Шърман.
— Какво стана с него? — запита тя.
Въпросът бе прям. Заслужаваше ясен отговор.
— Простреляли са го в главата — излъгах аз. — Умрял е на място.
Джуди кимна. Като че това не я изненадваше.
— Кога?
— В четвъртък вечерта — каза Роскоу. — В полунощ. Каза ли ви в четвъртък къде отива?
Джуди поклати глава.
— Никога не ми казваше.
— Споменавал ли е за среща с държавен служител? — запита Роскоу.
Джуди пак поклати глава.
— Ами плурибус? — намесих се аз. — Споменавал ли е някога тази дума?
Тя се озадачи.
— Да не е някаква болест? На дробовете или нещо такова?
— А идната неделя? — пак запитах аз. — Казвал ли е нещо за идната неделя?
— Не — отвърна Джуди. — Той не беше от приказливите.
Седеше и гледаше снимките в албума. Стана съвсем тихо.
— Познавал ли е адвокати във Флорида? — запита Роскоу.
— Адвокати ли? — рече Джуди. — Във Флорида? Откъде-накъде?
— Бил е арестуван в Джаксънвил — поясни Роскоу. — Преди две години. За нарушение с камиона. Веднага дошъл адвокат да му помогне.
Джуди сви рамене, сякаш ставаше дума за нещо отпреди новата ера.
— Чудо голямо. Тия адвокати се врат навсякъде, нали така?
— Не е бил какъв да е адвокат — каза Роскоу. — Съдружник в голяма фирма. Имате ли представа как се е свързал Шърман с него?
Джуди пак сви рамене.
— Може би чрез компанията. „Островни климатици“. Плащаха ни добра медицинска осигуровка. Шърман ме водеше на доктор за щяло и нещяло.
Замълчахме. Нямахме какво повече да си кажем. Джуди седеше и гледаше снимките в албума.
— Искате ли да го видите? — запита тя.
Пристъпих зад нейното кресло и се приведох да погледна снимката. На нея бе заснет русоляв мъж с лукави черти. Дребен, слаб, широко ухилен. Стоеше пред жълт закрит камион. Усмихваше се към обектива с присвити очи. Стана ми малко тъжно.
— Този камион караше — каза Джуди.
Но аз не гледах нито камиона, нито усмивката на Шърман Столър. Гледах едно лице на втори план. Беше размазано и обърнато настрани, но все пак знаех чие е. Лицето на Пол Хъбъл.
Махнах с ръка на Роскоу и тя също се приведе над снимката. Видях изненадата по лицето й, когато разпозна Хъбъл. После се наведе по-ниско. Напрегна поглед. Зърнах повторна изненада. Бе разпознала още нещо.
— Кога е правена снимката? — запита тя.
Джуди сви рамене.
— Май че по-миналото лято.
Роскоу докосна с пръст размазаното лице на Хъбъл.
— Казвал ли ви е нещо за този човек?
— Новият шеф — рече Джуди. — Дойде и след шест месеца изрита Шърман.
— Новият шеф на „Островни климатици“? — изненада се Роскоу. — И защо е уволнил Шърман?
— Шърман каза, че не им трябвал повече — отвърна Джуди. — Той не беше от приказливите.
— Там ли е направена снимката? — запита Роскоу. — В „Островни климатици“?
Джуди сви рамене и колебливо кимна.
— Мисля, че да. Шърман не говореше много за работа.
— Трябва да задържим тази снимка — каза Роскоу. — По-късно ще ви я върнем.
Джуди измъкна снимката от албума.
— Дръжте си я. Не ми трябва.
Роскоу взе снимката и я прибра във вътрешния джоб на якето си. Заедно минахме към средата на хола.
— Прострелян в главата — промърмори Джуди. — Това става, като се правиш на хитър. Казвах му аз, че ще го спипат рано или късно.
Роскоу кимна със съчувствие.
— Ще ви държим в течение — каза тя. — Нали разбирате, във връзка с погребението. Може би ще се наложи и да дадете показания.