— Трябва да се доберем до досието на Грей — казах аз. — Това е последният ни шанс.
Финли сви рамене. Разбра, че няма смисъл да спори.
— Друго не ни остава — каза той.
Роскоу кимна.
— Да вървим.
Двамата седнахме в нейната кола. Финли потегли пред нас. По целия път не разменихме нито дума. Но Финли си говореше сам. Крещеше и псуваше. Виждах как главата му подскача нагоре-надолу. Крещеше и псуваше срещу пътя.
Тийл ни чакаше в управлението. Беше се облегнал на преградата. Стискаше бастуна в съсухрената си десница, нашарена със старчески петна. Видя ни да влизаме и изкуцука към общото помещение. Седна зад едно бюро. В дъното, до вратата на архивите.
Минахме край него и влязохме в кабинета. Седнахме да изчакаме. Извадих от джоба си разпечатката и я подадох на Финли през бюрото. Той я прегледа и рече:
— Не е кой знае какво, нали? Ами заглавието? „Е унум плурибус“. Не беше ли обратното?
Кимнах.
— От едното произлизат много. Нямам представа какво означава.
Той сви рамене. Пак се наведе над разпечатката. Гледах го как чете. После на вратата се почука и влезе Бейкър.
— Тийл си тръгва — съобщи той. — Сега разговаря със Стивънсън на паркинга. Трябва ли ви нещо, момчета?
Финли му подаде разпечатката.
— Изкарай ми копие на ксерокса, ако обичаш.
Бейкър излезе и Финли потропа с пръсти по бюрото.
— Чии са инициалите? — запита той.
— Знаем само за мъртвите — казах аз. — Хъбъл и Моли Бет. Два от номерата са университетски. Принстън и Колумбия. Последният е на детектив от Ню Орлиънс.
— Ами гаражът на Столър? Огледахте ли го?
— Нищо няма. Само два празни кашона от климатици. Миналата година ги е превозвал до Флорида и май се е пооблажил.
Финли изръмжа. В това време влезе Бейкър и ми подаде разпечатката заедно с копието. Задържах оригинала, а копието дадох на Финли.
— Тийл си отиде — каза Бейкър.
Измъкнахме се от кабинета. За момент зърнах как белият кадилак се отдалечава от паркинга. После бутнах вратата на архивите.
Маргрейв беше малко градче на задника на географията, но Грей бе пълнил това помещение с документи цели двайсет и пет години. Отдавна не бях виждал толкова много книжа. Покрай четирите стени се издигаха чак до тавана новички шкафове с емайлирано бяло покритие. И всичките бяха претъпкани с папки. Трябва да имаше поне хиляда кутии за документи. Големи картонени кутии с етикетчета отстрани и малки пластмасови халки, та да се измъкват по-лесно. Вляво от вратата най-горе пишеше: А. Отдясно долу — последните букви от азбуката. Буквата К се падаше някъде срещу вратата.
Открихме кутията с надпис „Клайнър“. Между три други с етикет „Клан“ и една с надпис „Клипспрингър срещу щата Джорджия“. Пъхнах пръст в халката. Издърпах кутията. Беше тежка. Подадох я на Финли. Изтичахме пак в кабинета. Сложихме кутията върху бюрото. Отворихме я. Беше пълна със стари, пожълтели документи.
Само че документите бяха сбъркани. Нямаха нищо общо с Клайнър. Нищичко. Половин педя стари полицейски циркуляри. Оперативни инструкции. Неща, които е трябвало да бъдат изхвърлени преди десетилетия. Късче от историята. Процедури за в случай, че Съветският съюз изстреля ядрена ракета срещу Атланта. Процедури за в случай, че негър пожелае да заеме предна седалка в автобуса. Куп такива неща. Но нито едно от заглавията не започваше с буквата „К“. Нямаше нито дума за Клайнър. Гледах прашната купчина и усещах как натискът в мен се засилва.
— Някой ни е изпреварил — каза Роскоу. — Взели са материалите за Клайнър и са натъпкали тоя боклук.
Финли кимна. Аз обаче поклатих глава.
— Не. Няма логика. Онези просто биха изхвърлили на боклука цялата кутия. Грей го е направил. Искал е да укрие документите, но сърце не му е давало да наруши порядъка. Затова е заменил важното с тия вехтории. Да запази всичко спретнато и подредено. Нали казвате, че бил много педантичен?
Роскоу сви рамене.
— Грей да е скрил документите? Може. Щом си криеше пистолета в бюрото ми…
Погледнах я. Нещо в нейните думи ме бе смутило.
— Кога ти даде пистолета?
— След Коледа — каза тя. — Малко преди да умре.
— Тук нещо не е наред — промърморих аз. — Човекът е бил детектив с двайсет и пет години стаж, нали така? Добър детектив. Почтен, уважаван гражданин. Откъде накъде подобен човек ще иска да крие оръжието си. Не е била там работата. Дал ти е кутията, защото в нея е имало нещо за криене.
— Да, пистолетът — отвърна Роскоу. — Казах ти вече.