— Не — възразих аз. — Не вярвам. Пистолетът е бил само за фасон. Колкото да те накара да си заключваш чекмеджето. Не е трябвало да го крие. Ако толкоз му се е искало, извън службата човек като него може и ядрена бойна глава да носи. Тайната не е в пистолета. Има нещо друго в кутията.
— Но вътре нямаше нищо друго — каза Роскоу. — Сам видя — никакви папки.
За момент и тримата застинахме. После се втурнахме към вратата. Изхвръкнахме навън и дотичахме до шевролета на Роскоу. Измъкнахме от багажника кутията на Грей. Отворихме я. Аз подадох пистолета на Финли. Огледах кутийката с патрони. Нищо. Оставаше само празната кутия. Разтръсках я. Огледах капака. Нищо. Разкъсах кутията. Отлепих двойния картон и го разтворих. Нищо. Тогава разкъсах капака. В ъгълчето, под вътрешната хартия, имаше ключ. Залепен за картона. Там, където никой не би го намерил. Скрит грижливо от един мъртвец.
Не знаехме за какво е ключът. Отхвърлихме всичко в участъка. Отхвърлихме и дома на Грей. Един предпазлив човек не би избрал тия места. Гледах ключа и усещах как натискът расте. Затворих очи. Представих си как Грей разлепва хартията в ъгъла на капака и слага ключа отвътре. Дава кутията на приятелката си Роскоу. Гледа как тя я слага в бюрото си. Чекмеджето потъва навътре. Грей въздъхва от облекчение. Превърнах тези картини във филм и трябваше два пъти да го изгледам мислено, преди да ми подскаже закъде е ключът.
— Нещо в бръснарницата — казах аз.
Грабнах пустинния орел и набутах Финли в колата. Роскоу седна зад волана. Включи двигателя и подкара към града. Чак тогава запита:
— Защо?
— Той често е посещавал бръснарницата — казах аз. — По три-четири пъти седмично. Разбрах го от стареца. От белите никой друг не влизал там. Значи мястото му се е сторило сигурно. Недостъпно за Тийл, Клайнър и другите. Иначе защо да ходи в бръснарницата? Ти каза, че бил плешив, с буйна брада. Не му е трябвало нито бръснене, нито подстригване. Влизал е, защото старците са му харесвали. Потърсил е помощ от тях. Дал им е документите.
Роскоу закова шевролета срещу бръснарницата и тримата изтичахме към вратата. Нямаше клиенти. Само двамата старци си седяха по местата. Показах им ключа.
— Идваме за нещата на Грей.
По-младият поклати глава.
— Не можем да ти ги дадем, приятелю.
Той пристъпи към мен и взе ключа. После го пъхна в дланта на Роскоу.
— Сега вече можем. Тъй рече старият мистър Грей: не ги давайте никому, освен на моята приятелка мис Роскоу.
Отново взе ключа. Върна се до мивката и клекна, за да отключи тясното махагоново шкафче отдолу. Извади три папки. Папките бяха дебели, подвързани в стара опаковъчна хартия. Старецът подаде едната на мен, другата на Финли и третата на Роскоу. После махна с ръка на колегата си и двамата излязоха през вратата в дъното. Оставиха ни сами. Роскоу седна на тапицираната скамейка до витрината. Аз и Финли се настанихме на бръснарските столове. Сложихме крака върху хромираните подложки. Започнахме да четем.
Моята папка започваше с дебел сноп полицейски доклади. Всички бяха копирани на ксерокс и пратени по факса. Двойно размазани. Но все пак се четяха. Заедно представляваха досие, събрано от детектив Джеймс Спиренца, петнайсети отдел на полицейското управление в Ню Орлиънс. Отдел „Убийства“. Бавно проследих фактите. Преди осем години Спиренца започнал разследване на убийство. После на още седем. В крайна сметка на ръцете му се струпали осем убийства. Той не разкрил нито едно. Пълен провал.
Но положил всички усилия. Следствието било проведено най-старателно. Педантично. Първият убит се оказал собственик на текстилно предприятие. Специалист, разработващ някакъв нов метод за химическа обработка на памука. Вторият бил началник-цех в неговата фабрика. Малко преди това напуснал работа и събирал пари, за да започне собствен бизнес.
Следващите шест жертви били държавни служители. От Агенцията за защита на природата в Ню Орлиънс. Разследвали замърсяването на водите в делтата на Мисисипи. Рибата измирала. Причината се оказала четиристотин километра нагоре по течението. Един текстилен завод в щата Мисисипи изливал в реката натриева основа, натриев хипохлорид и хлор. Химикалите се смесвали в речната вода и образували смъртоносен киселинен коктейл.
Всички жертви били убити по един и същ начин. Два куршума в главата от пистолет двайсет и втори калибър със заглушител. Чисто и безпогрешно. Спиренца предположил, че са дело на професионалист. Започнал издирване на убиеца по два начина. Примолил се на всички познати и преровил всяко тъмно ъгълче. Професионалните убийци не са много на брой. Спиренца и неговите приятели разговаряли с всеки един от тях. Никой нищо не знаел.