— Знам — каза Финли. — Онези големи еврейски свещници.
— Именно. Така ще изглежда на картата. Пътят от Флорида до Маргрейв е основата. После тръгват разклонения към големите градове — Лос Анджелис, Чикаго и Бостън. Мрежа за внос, Финли.
Тя обясняваше разпалено. Чертаеше с пръст из въздуха. Географски погледнато, всичко изглеждаше съвсем логично. Не виждах противоречия. Поток вносна стока, идваща с камиони от Флорида. Тъкмо по възела от магистрали около Атланта може да се разклони към големите градове на север и запад. Да, сравнението с менора беше добро. Вярно, лявото разклонение се извиваше почти хоризонтално към Лос Анджелис. Все едно, че някой е изтървал свещника, а друг го е настъпил. Но идеята звучеше смислено. Без съмнение Маргрейв се намираше в центъра на потока. Без съмнение всичко се разпределяше от онези складове. Мястото подхождаше идеално. Хитра идея — да използват за склад някое заспало градче като Маргрейв. А подобна организация би разполагала с огромни суми в брой. Вярно, фалшиви, но никой не би усетил разликата. Колкото до количеството — трябва да бе огромно. Всяка седмица докарваха по един тон товар. Индустриални мащаби. Огромни. Това би обяснило безразсъдните разходи на фондацията. И да закъсаха за пари, винаги можеха да си напечатат още.
Финли обаче все още се съмняваше.
— Ами последните дванайсет месеца? — запита той. — Няма никакъв приток. Погледнете списъка на Грей. Доставките спират. Прекратени са преди година. Пак тогава Шърман Столър е изхвръкнал от работа, нали? Цяла година не получават нищо. Но продължават да разпределят. Всеки ден, заминават по шест камиона. Как така нищо не идва, а пращат по шест камиона? Какво означава това? Къде е вносът?
Роскоу му се ухили и размаха вестника.
— Отговорът е тук. Още от петък пишат все за това. Бреговата охрана. Миналия септември започнаха голяма операция срещу контрабандата, нали? Не беше тайна, вдигнаха шум предварително. Клайнър сигурно е разбрал какво се задава. И се е запасил. Виждаш ли списъка на Грей? За шестте месеца до миналия септември доставките се удвояват. Трупали са запаси в склада. Вече цяла година ги разпределят. Затова треперят от страх. Цяла година седят върху камара фалшиви пари. А сега бреговата охрана ще прекрати операцията, нали? Значи могат да продължат по старата система. Това ще се случи в неделя. Това имаше предвид и горката Моли, когато каза, че трябва да успеем до неделя. Трябва да проникнем в склада, докато още не са изчерпали запасите.
22
Финли кимна. Вече не се съмняваше. Усмихна се. Стана от скамейката и стисна ръката на Роскоу. Тържествено.
— Добра работа — рече той. — Анализът е съвършен. Винаги съм казвал, че имаш ум в главата. Нали, Ричър? Не съм ли ти казвал, че тя е от най-добрите?
Кимнах с усмивка. Роскоу се изчерви. Финли продължаваше да се усмихва и да стиска ръката й. Но усещах, че продължава да търси слаби места в нейната теория. Откри само две.
— Ами Хъбъл? — запита той. — Къде му е мястото? Едва ли ще наемат банков служител за прост хамалин.
Поклатих глава и се намесих:
— Хъбъл е бил специалист по парите в брой. Натоварили са го да пласира стоката. Той е вмъквал парите в общия поток. Знаел е точно къде — там, където ги търсят. Съвсем като предишната му работа, само че наопаки.
Финли кимна.
— Ами климатиците? Шърман Столър ги е превозвал до Флорида. Така каза оная жена. Знаем, че не лъже — сами сте видели два стари кашона в гаража. А и камионът е бил пълен с климатици, когато са го претърсили в Джаксънвил. Какво ще речеш за това?
— Вероятно съвсем законна търговия — казах аз. — За прикритие на останалото. Един вид камуфлаж. Така оправдават курсовете до Флорида. Иначе камионите трябваше да пътуват празни.
Финли кимна.
— Умен ход. Пестят празните курсове. Всичко се връзва. Продават климатици, та да изкарат още някоя пара, нали? — Той пак кимна и пусна ръката на Роскоу. — Ще ни трябват образци от парите.
Усмихнах му се. Изведнъж бях разбрал нещо.
— Имам образци.
Пъхнах ръка в джоба си и измъкнах дебелото снопче стотачки. Подадох две на Финли.
— Това ли са фалшификатите? — запита той.
— Няма начин да не са — казах аз. — Чарли Хъбъл ми ги даде за разноски. Сигурно са от Хъбъл. После взех още една пачка от двамата, дето ме търсеха във вторник.