— Нямам намерение да ти отговоря — заявих.
Той гръмна с пистолета си. Както беше седнал. Без да се цели. Просто го насочи и натисна спусъка. Само най-добрите стрелци умеят това. Аз носех широки панталони и куршумът мина през набрания плат над коляното ми.
— Следващия път — рече той — ще ти раздробя бедрото. Затова, моля те, отговори на въпроса ми.
Беше ме хванал натясно. Няма спор. Храбростта ми вече бе спаднала до нивото на допълнителния резервоар. При дадените обстоятелства изглеждаше, че ще ми стигне да запазя някаква привидна самоувереност.
— Да — казах, — помолих я веднъж да го направи.
— Помоли ли я, или я застави?
— Тя беше готова. Беше млада и за нея то беше нещо ново. Смятам, че никога не го беше правила преди това.
— Кога се случи?
— Първия път, когато аз и Пати Ларейн спахме заедно.
— В Тампа ли?
— Не — отрекох. — Тя не ти ли е казвала?
— Първо ти ми отговори и тогава и аз ще ти отговоря.
— С едно момиче отидохме до Северна Каролина. От две години живеехме заедно. Отзовахме се на една обява и отидохме в Северна Каролина, за да се срещнем с една семейна двойка, която желаеше да си разменим партньорите за една нощ. Когато пристигнахме, заварихме един дърт пергиш и младата му невяста, Пати Ларейн.
— Това да не е когато тя се е казвала Пати Ърлийн?
— Да — отвърнах, — Пати Ърлийн. Беше омъжена за един местен проповедник. По заместителство той беше и треньор на футболния отбор на гимназията и градски знахар. В обявата се беше представил за гинеколог. Както той побърза да ме осведоми: „Това е за примамка. Никоя жена янки не може да устои на размяна на партньорите, като си мисли, че ще й се падне гинеколог“. Беше един дългурест дърт пергиш, олисял и щедро надарен в чатала, поне според това, което по-късно ми разказваше моето гадже. За моя изненада двамата добре си паснаха. От друга страна Пати Ърлийн беше екзалтирана, че аз съм истински барман от Ню Йорк. — Млъкнах. Изпитвах неловкото чувство, че съм говорил прекалено много. Нямаше съмнение, че бях загубил контрол върху вниманието му.
— И през онази първа нощ тя наистина ли ти го направи?
Оказа се, че не е било необходимо да се безпокоя за вниманието му.
— Да — отговорих, — онази нощ не можеше да се сравни с никоя друга. Сякаш бяхме създадени един за друг. — Нека да го преживява цял живот, рекох си, след като мен няма да ме има.
— И ти ти направи всичко?
— Повече или по-малко.
— Повече ли?
— Може да се каже така.
— В Тампа тя пак ли стигаше дотам?
— Не — излъгах аз.
— Лъжеш ме — каза той.
Не исках да стреля с пистолета. Мина ми мисълта, че добродетелният татко Мийкс сигурно често е удрял Уордли без предупреждение.
— Можеш ли да приемеш спокойно истината? — попитах го.
— Богатите винаги ги лъжат — каза той. — Затова аз се гордея, че мога да преживея всяка истина без оглед на това колко е неприятна.
— Добре — казах, — случвало се е и в Тампа.
— Кога? — попита той. — При кои случаи?
— Когато тя искаше да те убия.
Това беше най-големият риск, който бях поемал в живота си. Ала Уордли беше човек, който държеше на думата си. Той прие само с кимване истината, която му бях казал.
— Винаги съм смятал така — рече той. — Да, естествено — и продължи: — Тя затова те наричаше по този начин.
Не му казах, че след онази нощ в Северна Каролина Пати Ларейн известно време ми пишеше писма. Сякаш след като аз се бях върнал в Ню Йорк, и споменът за онази нощ се бе върнал при нея. И й се налагаше да се опитва да изтрие този спомен от устата си. „Гъз такъв“ — ме наричаше тя в писмата си. „Миличък гъз такъв“ — биваше обръщението, или пък: „Слушай, гъз“. И не спря, докато не спря да праща писма. Което беше горе-долу по времето, когато отидох за една година в затвора. В пандиза не обичах да ме наричат с такива думи и не й отговарях, а тя спря да ми пише. Нямахме връзка. И по-късно, след няколко години, когато стоях една вечер в един бар в Тампа, усетих да ме тупат по рамото и като се обърнах, видях една красива руса жена, много добре облечена, която ми каза: „Здрасти, гъз!“. А аз се взирах във властния знак на случайното съвпадение.
— Мисля, че тя наистина е искала да ме убие — каза Уордли.
— Налага ти се да приемеш този факт.
Той се разплака. Дълго време се бе опитвал да спре сълзите си и накрая не се сдържа. За своя изненада аз се разчувствах, но само с едната половина от себе си. Другата остана яко заключена — никога не ми се е струвало по-опасно да предприема нещо.