— Не — съгласих се аз.
— Така че присъствието на Лоръл в Санта Барбара ме обезпокои. Предложих на Пати да направим импровизирано посещение до Западния бряг. Това беше, между другото, добра възможност да се отърва от Чекията. Той ми отнемаше толкова много време.
Гласът на Уордли звучеше пресипнало. Той сякаш бе твърдо решен да разкаже историята, без да се съобразява с това дали гърлото му няма да се разбунтува. За пръв път си дадох сметка, че е по-изтощен и от мен. Не бе ли насочено дулото на пистолета му поне малко към земята?
— На вечерята в Санта Барбара Лоръл и да искаше не би могла да хвърли повече усилия. Говореше на Пати всякакви небивалици. Какъв разкошен характер имала Пати и други от този род. Когато свършихме там, казах на Пангборн: „Нямам вяра на твоята приятелка. Намери си някаква работа в Бостън и не се отделяй от Лоръл. Дръж я под око“. Откъде бих могъл да знам, че го пращам да се самоубие?
Аз запалих цигара.
— Ти и Пати също се върнахте на Изток, нали?
— Да. Точно тогава наех къщата в Бийч Пойнт. Не бяха минали и дванадесет часа от пристигането ми там и Лони сложи край на живота си. А следващия път, когато видях Лоръл, беше, когато Нисън ме заведе до бараката да огледам трупа й. Ти виждал ли си някога тленни останки без глава? Прилича на статуя, когато измъкват торса от варовия разтвор.
— Къде стана това?
— В задния двор на Студи. Той държеше Лоръл и голяма метална кофа за боклук. От онези, стария модел, каквито ги правеха, преди да започнат да използват пластмасата за всичко.
— Лошо ли ти стана?
— Бях втрещен. Представи си само да ти се наложи да се взираш в такава гледка в компанията на такива ужасни хора като Паяка и Студи.
— А ти поначало откъде ги познаваше?
— Грийн Чекията ни запозна. Трябва да ти разкажа. Онази вечер, когато Пати изчезна, аз реших да я потърся из баровете по Търговската улица и там видях Чекията. Наложи се доста да го убеждавам, за да го накарам да повярва, че вече не знам къде е Пати.
— И чрез него се запозна с Паяка?
— Не, с Паяка ме запозна Студи. А Чекията ме свърза със Студи. Същата вечер. Чекията и Студи изглежда през миналото лято заедно са търгували с наркотици. Това трябва да е карма.
Беше започнал да говори като обезумял. Сега аз се изплаших, че го бях насърчил да говори толкова много. След като беше започнал да приказва в най-различни посоки, пистолетът му можеше да гръмне в една.
Обаче рано беше да се страхувам от него. Той все още изпитваше желание да разказва историята си.
— Да, Паяка веднага се включи. Още щом се запознахме. Бил слушал за мен, каза, и бил напълно готов незабавно да се започнат най-широкомащабни действия. Аз се канех да се отърва от него, но той направи едно крайно невероятно изявление. Заяви, че в ръцете ми бил най-висшият полицейски служител по борба с наркоманията в града! Ако съм бил готов с мангизите, той бил готов за мен да проведе огромна по мащабите си наркооперация. Да, потвърди той, изпълняващият длъжността началник на полицията бил изцяло под властта му. Можеш да си сигурен, че го разпитах как би могъл да докаже това. И точно тогава те двамата със Студи ме заведоха в дома на Студи и извадиха Лоръл от варовия разтвор.
— Ти по какво позна, че това е Лоръл?
— По сребърния лак за нокти. И по циците. Обърнал ли си внимание на циците на Лоръл?
— Какво отговори на предложението на Паяка?
— Не казах „не“. Бях заинтригуван. Рекох си: какъв странен град! Колко необичайно ще е да си собственик на фантастичен хотел и да контролираш планина от наркотици. Щях да бъда като княз от епохата на Ренесанса.
— Нямаше да стане.
— Е, може и да е така, но аз си играех с него. В края на краищата, бях почти обезумял. Лони беше мъртъв, Лоръл насечена на парчета, Пати беше изчезнала, а тези мърльовци със съмнителна репутация притежаваха трупа. Така че аз приех доста на сериозно Паяка и го попитах откъде има обезглавената дама. Той беше достатъчно дрогиран, за да ми съобщи. Чак не ми се вярва колко доверчиви са някои престъпни типове. Паяка ми каза, че наркоченгето му оставило трупа, а задържало главата за себе си.