— Каква е логиката ти?
— Имам логика — отговори той. — Мощна като таран. Ако толкова много хора загинат без нужда в една война, толкова много невинни американски момчета — той вдигна ръка, за да спре възражението ми, — а също и толкова много невинни виетнамци, съгласен съм с теб, въпросът става: Какво е тяхното обезщетение? Какво е тяхното обезщетение в цялостен план на нещата?
— Кармата — отговори баща ми, нанасяйки му внезапен удар. Ако баща ми не знаеше как да се справи с един пиян, кой ли друг би могъл да знае?
— Точно така. Кармата — каза Риджънси. — Нали разбирате, аз не съм обикновено ченге.
— Ами какво си? — попитах аз. — Светска пеперудка ли?
На баща ми тоя лаф изглежда му хареса. Разсмяхме се и тримата, Риджънси най-слабо.
— Посредственото ченге гепва дребни престъпници — заяви той. — Не и аз. Аз ги уважавам.
— За какво? — попита баща ми.
— За това, че са имали дързостта да се родят. Разсъждавай върху моя довод: само си помисли. Силата на една скапана долна душица е в това, че без значение колко е мръсна, тя е успяла да се прероди. Намери обяснение на това.
— Ами педитата, които се прераждат? — попитах аз.
Изработих го с това. Предубежденията му трябваше да отстъпят пред логиката му.
— И те също — отговори той, но доводът му вече не го вълнуваше. — Та така — заяви той, загледан в чашата си, — реших да си дам оставката. Всъщност вече го направих. Оставих им бележка. Вземам си дълга отпуска по лични причини. Ще я прочетат и ще я пратят на морския пехотинец във Вашингтон. На онова мрънкало, шефа ми. Това мрънкало са го взели и са го прекарали през един компютър. И сега мисли само на БЕЙСИК! Какво мислите, че ще рече той?
— Ще рече, че личните ти причини означават, че имаш психологически причини — отговорих аз.
— Тъй вярно, мамка му. Да й го навра на моралната му жена, ще река пък аз.
— Кога ще заминеш?
— Довечера, утре, следващата седмица.
— А защо не точно тази вечер?
— Трябва да сдам патрулната кола. Тя е собственост на общината.
— И не можеш ли да я сдадеш тази вечер?
— Мога да направя каквото искам. Мисля, че искам да си почина. Осем години работя без истинска ваканция.
— Мъчно ли ти е?
— На мен? — Бях допуснал грешката да го шокирам. Той огледа и баща ми, и мен, сякаш за пръв път ни преценяваше. — Приятел, я запомни това — каза той. — Аз нямам от какво да се оплаквам. Животът ми е бил такъв, какъвто господ иска ти да имаш.
— И какъв по-точно? — попита баща ми.
Мисля, че любопитството му беше искрено.
— Действие — отговори Риджънси. — Могъл съм да действам както ми се е щяло. Животът дарява мъжа с две топки. Аз добре ги използвах. Нека да ви кажа. Рядко ми се случва ден, без да съм шибал поне две жени. Не мога да спя добре през нощта, ако не съм шибал два пъти. Ясен ли съм? В природата на всеки има две страни. Преди да мога да заспя, те и двете трябва да са намерили изява.
— И кои са тези две страни? — попита баща ми.
— Дъги, ще ти кажа. Те са онзи, който строго прилага закона, и онзи, който е маниак. С тези две имена се самонаричам.
— Сега кой говори? — попитах аз.
— Човекът на закона. — Той се разсмя на думите си. — Щяхте да се видите в чудо, ако бях казал „маниакът“. Но него още не сте го виждали. Аз просто водя в рамките на закона този разговор с двама така наречени добродетелни мъже.
Беше отишъл твърде далече. Аз можех да преглътна обидите му, но нямаше причина защо баща ми да става тяхна жертва.
— Когато сдадеш патрулната кола — казах, — гледай да не забравиш да изпереш постелките в багажника си. Петната от кръв от твоето мачете са го изцапали целия.
Това му дойде като куршум от хиляда метра. Докато успя да вникне в мисълта, силата на куршума беше убита и той се търколи в краката му.
— А, да — рече той, — моето мачете.
След това се прасна в лицето по-яко, отколкото бях виждал който и да било друг да се удря сам. Ако някой друг го беше направил, постъпката щеше да изглежда комична, но в този случай звукът разцепи въздуха в стаята.
— Вярваш ли ми? — попита той. — Така изтрезнявам. — Той улови с ръце ръба на кухненската маса и го стисна. — Опитвам се — рече — да се държа като джентълмен с всичко това и тихичко да напусна града, Мадън, без да влизам в стълкновение с теб и без ти да извършваш посегателство над мен.