— Затова ли си дошъл тук? — попитах го. — За да напуснеш тихичко града?
— Искам да огледам терена.
— Не — казах аз. — Искаш да научиш отговорите на няколко въпроса.
— Ти май случайно си на прав път. Реших, че ще е по-любезно да ти дойда на гости, отколкото да те прибера за разпит.
— Точно това ти трябва — казах аз. — Ако ме арестуваш, ще трябва да ме регистрираш в тефтерите си. След което аз няма да ти отговоря на нито един въпрос. Просто ще си взема адвокат. Когато му разкажа всичко, което знам, той ще се обърне към щатските власти да те поразпитат теб. Риджънси, направи ми една услуга. Отнасяй се с мен също така любезно, както би се отнесъл с някой португалец. Не се опитвай да ми отправяш тези лайняни заплахи.
— Правилно! — извика баща ми. — Алвин, той си открива картите пред теб.
— Абе ясно бе — рече Риджънси. — Синът ти умее да се справя с проблемите.
Гледах го свирепо. Когато погледите ни се вкопчиха един в друг, аз се почувствах като малка лодчица, пресичаща съвсем близо пред носа на кораб.
— Хайде да поговорим — продължи той. — Имаме много повече общи неща, отколкото разногласия. Не е ли така? — обърна се той към баща ми.
— Говори — каза баща ми.
Лицето на Риджънси се начумери при тази последна реплика много повече, помислих си аз, отколкото ако бяхме двама скарали се братя, които чакат от баща си добри бележки. Шестото чувство имаше огромно значение. Защото в този миг си дадох сметка колко ревнувам Риджънси за това, че беше при Дъги. Сякаш той, а не аз, беше добрият, силен и с труден характер син, когото Големия Мак искаше да вкара в пътя. Господи, толкова бях привързан към баща си, както някои момичета към майките си!
Сега и тримата мълчахме. Има шахматни партии, при които половината от времето дадено на единия състезател, се губи за един ход. Той анализира как да продължи. Затова аз стоях и мълчах.
Накрая реших, че объркването му сигурно е по-голямо от моето.
И затова казах:
— Поправи ме, ако греша, но ти искаш да знаеш отговорите на следните въпроси. Първо: къде е Студи? Второ: къде е Паяка?
— Грешка — рече той.
— Къде е Уордли?
— Също грешка.
— Къде е Джесика?
— Предавам се.
— И къде е Пати?
— Ти всичко знаеш — каза той. — Тези въпроси ме интересуват.
Ако бе имал опашка, би тупнал яко с нея при споменаването на името на Джесика и дваж по-яко при това на Пати.
— Е — рече той, — хайде, кажи ми отговорите.
Запитах се дали не носи записващо устройство. Но си дадох сметка, че това няма значение. Той не беше дошъл да действа като полицейски служител. Трябваше да държа под око магнума 357 в кобура на стола, а не да се интересувам от малко вероятната възможност той да записва думите ми. В края на краищата беше тук, при мен, за да търси собствения си здрав разсъдък.
— Какви са отговорите? — пак попита той.
— И двете жени са мъртви — съобщих му, сякаш бе възможно това да не му е известно.
— Мъртви ли? — Изненадата му беше неубедителна.
— Намерих главите им там, където си държа марихуаната. — И зачаках. Той всъщност не беше много убеден, че като се преструва на изненадан, това ще му бъде от полза.
— Какво стана с главите? — попита той.
— Ти ги остави там, нали?
— Не съм оставял и двете глави там — заяви той. И за моя изненада, без предупреждение започна да стене. Като ранено животно. — Аз съм попаднал в ада — изпъшка той. — Не мога да го повярвам. Аз съм попаднал в ада.
— Обзалагам се, че е така — прошепна баща ми.
— Това вече няма значение — каза Риджънси.
— Защо отряза главата на Джесика? — попита го баща ми.
Той се подвоуми.
— Не мога да отговоря.
— Струва ми се, че искаш — каза баща ми.
— Нека караме по-леко — каза Риджънси. — Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш, при условие че ти ми съобщиш всичко, което аз искам да знам. Танто за танто.
— Няма да стане — казах аз. — Налага ти се да ми се довериш.
— Къде ти е купчинката с библии? — попита той.
— Няма да стане — повторих аз. — Всеки път, когато аз ти кажа нещо, ти ще задаваш нов въпрос. И след като ти кажа всичко, ще бъде безсмислено да ми съобщаваш каквото и да било.
— Да обърнем тогава реда — продължи той. — Ако аз говоря пръв, какво ще ти попречи ти да ми отговаряш?