Выбрать главу

В маямския „Хералд“ се появи съобщение за изчезването на Мийкс Уордли Хилби Трети, а един репортер наистина ме издири чак в Кий Уест и ме попита дали не смятам, че Пати и Уордли може пак да са се събрали. Отговорих му, че и двамата са излезли от живота ми, но може би живеят било в Европа, било в Таити, било някъде по средата. Допускам, че тази история може пак да бъде раздухана.

Никой изобщо не пожела да разбере какво е станало с Риджънси. Трудно е да се повярва, но не бяха отправени почти никакви официални запитвания към Маделин. Някакъв мъж от управлението за борба с наркоманията от Вашингтон й позвъни веднъж и тя му разказа, че двамата с Риджънси били тръгнали за Мексико, но Алвин изчезнал от нея в Ларедо и тя така и не прекосила границата. (Преди това, на път за Колорадо, ние си дадохме труда да заобиколим през Ларедо, за да се снабди тя с квитанция от мотела, която да може да покаже на служебните дознатели, ако някога обяснението й бъдеше поставено под съмнение.) Не мисля обаче, че някой от служебните лица в управлението за борба с наркоманията беше крайно недоволен, че са се лишили от него. Засега всичко си остава така. Попитах Маделин веднъж за брата на Алвин, но се оказа, че онзи път, когато е била направена снимката с племенниците й, е бил единственият случай, когато е виждала семейството му — единствения му брат.

Тъй като нямахме много пари, обсъждахме дали да не продадем къщите си, но нито моята, нито нейната се водеха на нашите имена. Предполагам, че накрая ще бъдат конфискувани за неплатени данъци.

Баща ми е още жив. Онзи ден получих писмо от него. Пишеше: „Стискай здраво палци, защото чулуликащите влабчета за голяма своя изненада сега твърдят, че критичното ми състояние е преминало. За тях това е постижение, равно на опрощаването на греховете им“.

Е, синът на Дъглас Мадън — Тимъти Мадън — си има своя теория. Аз смятам, че сегашното психологическо състояние на баща ми е свързано с всичките тези глави и трупове, които той бе мерил, теглил и изхвърлял в морето.

Нищо чудно, че лечението на рака е толкова скъпо.

Ами аз? Да, аз съм толкова компрометиран от толкова много свои дела и постъпки, че се налага с писане да намеря изхода от вътрешния затвор на моите нерви, вини и дълбоко вкоренени духовни задължения. И все пак ще си опитам отново късмета. В действителност не всичко е толкова зле. Двамата с Маделин спим с часове вкопчени в прегръдка. Аз живея в лоното на нейната постъпка, не се чувствам неудобно или несигурно, плътно съм свързан с нея и дълбоко съзнавам, че цялата ми сегашна душевна стабилност почива върху здравата основа на едно кърваво престъпление.

Нека никой не смята обаче, че сме успели да се изплъзнем от Адския град напълно невредими. През една прекрасна лятна вечер, на залез-слънце, в Кий Уест, когато ветровете откъм екватора духаха над Карибско море и климатичната инсталация се беше повредила, не можех да заспя, връхлетян от размисли за снимките на Маделин и Пати, които бях обезглавил с ножица. В онзи час внезапно си припомних, че наистина аз го бях направил след залез-слънце (беше някакъв ужасен опит за любителско заклинание, предполагам, за да възпра Пати да не ме напусне) да, бях го направил точно преди да тръгнем за онзи сеанс, който Харпо проведе. Ако си спомняте, Нисън бе започнал да крещи, защото му се явило видение как Пати е покойница.

Какво мога да ви кажа? Последните новини, които имам от Провинстаун, ги донесе един приятелски настроен скитник, който минаваше през Кий Уест и който ми съобщи, че Харпо бил полудял. Изглежда, че преди време той пак бил направил сеанс, след който започнал да твърди, че бил зърнал шест трупа на дъното на океана. Откъм глъбините две жени без глави били разговаряли с него. Бедният Харпо бил прибран в психиатрията и както научавам, щели да го освободят от там малко по-късно тази година.

КОМЕДИЯ:

лоши хора и лоши работи, бракове, пиянски сборища, комар, мошеничества, а също и пакостливи слуги, господари самохвалковци, интриги, младежки прегрешения, старческо скъперничество, сводничество, както и всичко подобно на тези неща, които се срещат ежедневно сред обикновените люде.