Точно сега например разсъждавам за разликата между описанието на Ъпдайк на котето и истинската пичка и по-точно на тази, за която си мисля в този момент. Тя е на Маделин Фалкоу и понеже Маделин е седнала до мен, мога само да се пресегна с дясната си ръка и да опипам обективния еквивалент с върховете на пръстите си. И все пак бих предпочел да остана в по-скромното положение на писател, унесен в блянове. Като естествено съм конкурент — но кой ли неславославен автор не е? — и ще се опитам да опиша с добре подбрани думи нескрития факт на нейната пичка и по този начин да съградя един малък еталон за проза във великото предмостие на литературата. И тъй, няма да се спирам върху окосмяването на котето й. То е черно, толкова черно на фона на гробовно бялата й кожа, че вътрешностите ми и топките ми започват да кънтят едни в други като чинели всеки път, когато туфата й е на показ. А тя обича да я показва. Тя има малка розова уста в рамките на по-голямата (като на губернатора Нелсън Рокфелер) и е същинско цветенце, което конвулсивно тръпне сред капките роса на страстта й. Когато е възбудена обаче, пичката на Маделин сякаш е израсла от самите й бутове, а малката й уста си остава розова, колкото и широко тя да разтваря бедра, докато външната плът на вагината й — по-голямата уста — разбулва потискащи мастни наслагвания, а перинеумът (които ние, момчетата, там, в Лонг Айланд, наричахме „нито“ — нито е вагина, нито е анус, ха-ха) е като разкошна градинка. Човек не знае дали да я изяде, дали да я погълне, дали да рине в нея. Шепнех й: „Не мърдай, не мърдай, ще те убия, сега ще свърша“. Как почваше да се разпъва шундата й в отговор!
Всеки път, когато бях в Маделин, онова друго момиче, което представляваше тя, милата брюнетка, с която вървяхме под ръка по улицата, преставаше да съществува. Коремът й и утробата й оставаха единственото от нея — само този тлъст, мазен, мастен, миросан, вазелинов трепет на похотливи земни наслади. Няма да твърдя, че мога да мина без прилагателни, когато опира до размисли върху пичката. Когато я чуках, сякаш се носех във водата с всички изпълнителки на гьобек и всички тъмнокоси блудници на света — тяхната сласт, тяхната страст, тяхната власт над най-тъмните амбиции на космоса, всичко това бе тогава в мен. Само един бог знае с какви кроежи на кармата бях изцеждан от корема й, за да се изпразня. За мен пичката й беше по-реална от лицето й.
След като беше прочела дотук, Маделин беше запитала:
— Как можеш да пишеш такива неща за мен? — и бе заплакала по начин, които не можех да понасям.
— Това е само текст — бях й отвърнал. — Не е онова, което изпитвам към теб. Аз не съм достатъчно добър писател, за да изразя онова, което наистина изпитвам.
Ала я ненавиждах, че ме караше да се отричам от писането си. Обаче ние и бездруго си бяхме създали неприятности. Тя прочете страниците само седмица преди да бяхме решили да се забъркаме в една полуоргия със смяна на съпруги (не виждам как по-накратко да я опиша), като аз бях придумал Маделин да ми бъде компаньонка — думата „компаньонка“, която употребявам, сигурно ми беше останала от френския в Ексетър — тъй като пътувахме с кола от Ню Йорк чак до Северна Каролина, за да отидем там, а не познавахме хората. Разполагахме единствено с обявата от списание „Чукане“ и номера на пощенската кутия, вместо адрес:
Семейна двойка, бели, млади, но улегнали, мъжът гинеколог, търсят развлечения през уикенда.
Без „водни спортове“, „кадаиф“, садомазохизъм, вериги и камшици.
Изпратете снимка и плик с марка за отговор.
Трябва да сте женени.
Аз бях отговорил на обявата, без да казвам на Маделин и бях изпратил наша снимка, двамата добре облечени и на улицата. В отговор получих тяхната снимка, направена с „Полароид“. Бяха по бански костюми. Мъжът беше висок и полуолисял, с дълъг, унил нос, с изпъкнали колене, коремче и нездрав тен на лицето.
Когато погледна снимката, Маделин заяви:
— Той сигурно има най-дългия кур в християнския свят.
— Защо казваш това?
— Не мога другояче да си го обясня.
Жената беше млада и носеше натруфен бански. Изглеждаше дръзка и шик. Нещо в нея ме заговори сякаш направо от снимката. Импулсивно предложих:
— Хайде да ги посетим.