Маделин кимна. Тя имаше големи тъмни очи, пълни с блясък и трагично усещане — семейството й не беше без положение в йерархията на мафията и беше отправило по неин адрес доста проклятия, когато тя бе напуснала дома си (който бе в Куинс), за да се премести в Манхатън. Тя носеше раните си от раздялата като кадифено наметало. По характер бе сериозна и за да неутрализирам това, полагах невероятни усилия да я разсмивам, като дори се опитвах да ходя на ръце из мебелираната ни стая. Миг развеселяване придаваше аромат на моето настроение, който можеше да остане с часове. Затова се и бях влюбил в нея. Дълбоко в нея бе скрита една нежна същност, която не бях откривал у други жени.
Ала ние бяхме станали прекалено близки. Тя започна да ми омръзва. Какъв грубиян и типичен ирландец сигурно съм започнал да изглеждам. След като бяхме заедно две години, настъпи онзи период, когато човек или се жени, или се разделя. Говорехме си, че се срещаме с други хора. Аз й изневерявах от време на време, а тя разполагаше с цяла нощ да ми го върне по същия начин, защото аз работех в бара четири дни седмично от пет вечер до пет сутринта, а за дванадесет часа доста можеш да се любиш.
Така че когато тя кимна в знак на съгласие да направим това пътуване на юг, не ми беше нужно друго потвърждение, за да започна да действам. Едно от качествата й беше, че успяваше да изразява всичко само с кисело, комично накланяне на главата.
„А сега ми кажи коя е лошата новина?“ — питаше тя.
И така, тръгнахме към Северна Каролина. Уверявахме се един друг, че сигурно няма да харесаме онази двойка и ще се измъкнем бързо. Тогава щяхме да прекараме още една или две нощи приятно по пътя на връщане.
— Ще спрем в Чинкотийг — казах й — и ще се опитаме тайно да пояздим някое пони порода чинкотийг — след което й обясних, че това са горе-долу последните останали диви коне на изток от Мисисипи.
— Чинкотийг — повтори тя, — това ми харесва. — Имаше плътен и дрезгав глас, чийто тембър резонираше в гърдите ми, а тя произнесе Чинкотийг така, че всяка сричка ме разтърси. С това ние си сложихме взаимно мехлем върху раната, която току-що бяхме причинили върху самата плът на нашето бъдеще като двойка. И тръгнахме.
Точно там срещнах за пръв път Пати Ларейн. (Това беше много преди тя да се запознае с Уордли.) Тя се оказа съпруга на Големия Гръбльо (както тя го наричаше), а Големия Гръбльо се оказа, че е: 1. притежател на един наистина голям прът и 2. лъжец, защото не беше най-преуспяващият гинеколог в окръга, а знахар. Освен това беше и изумителен любител на котета. Можете ли да си представите колко дълбоко проникна той в ковчежето със съкровища на Маделин?
В съседната спалня (защото той беше хигиеничен по отношение на тези развлечения със смяна на съпругите — никакви тройки или четворки!) Пати Ърлийн — която още не си бе сменила името на Пати Ларейн — и аз започнахме нашия уикенд. Може би по-нататък ще се реша да ви го опиша, но засега е достатъчно да се каже, че по пътя обратно за Ню Йорк аз си мислех за нея и че двамата с Маделин така и не спряхме в Чинкотийг. А аз и не пушех по онова време. Беше първият ми опит да се отърва от лошия навик. Така че бях преживял няколко бързи възвисявания и свободни падания на егото, бях прекарал два дни и една нощ с разменена партньорка (Големия Гръбльо така и не разбра, че Маделин и аз не бяхме женени, макар че, в интерес на истината, от гледна точка на сполетелите ни беди все едно че бяхме) без нито една цигара в миговете, когато се чувствах НАБИТ НА КОЛ — така може да се опише състоянието ми, когато слушах как моето момиче надава възгласи на удоволствие (а как само умееше да стене Маделин!), защото друг мъж бе в нея. Ничие мъжко его не остава непроменено, след като е чуло същите продължителни женски викове на наслада, издавани заради нечий чужд (много по-дълъг) прът. „По-добре е да си мазохист, отколкото педераст“ — си повтарях често през тези два дни, но пък и аз прекарах часове, които си имаха своята красота за мен, защото съпругата на знахаря, преди това негова помощничка, въпросната Пати Ърлийн имаше тяло, стегнато като на деветнадесетгодишен модел на „Плейбой“, който стои фантастично пред теб на живо, и ние изкарахме един страстен любовен роман на въодушевени гимназисти, което ще рече, че аз постоянно я насърчавах да си слага устата на места, на които тя се кълнеше, че не си я била допирала преди, и все се вряхме във вдлъбнатините си и си прилагахме такива хватки, които бяха изкусни и интимни, и мръсни, и суперприятни (както казват калифорнийците), защото бяха мръсни. Господи, Пати Ърлийн беше чудесна, човек можеше да я шиба до смърт. Дори сега, дванадесет години по-късно, аз пак почти се връщах към онази първа нощ, а не исках, защото като си спомнях хубави неща за Пати, сякаш още веднъж изменях на Маделин.